Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Отново промених нещо във външния свят. Вечер по-често започнах да излизам сам — без приятелите от училището по лечителство, правих малки забежки от Мюнхен в Алпите и т.н… — сънищата ми отново се промениха.
Сънувах не само, че се защитавам от преследвачите, но дори ги отблъсквах.
„Интересно“, помислих си.
След като в реалния ми живот куражът отново ме завладя, се реших да осведомя света за следващото си решение и изрекох към вселената: „Първият пакет с проспекти, който падне от поточната линия в UPS, ще бъде моята първа туристическа цел.“
Вечерта докато работех, от поточната линия изпадна пакет туристически проспекти от TUI49, на чиято главна страница имаше снимка на Хаваите. На следващия ден отидох в туристическото бюро и резервирах полет до Хаваите.
Така започнаха пътуванията ми. Първият ми престой там продължи четвърт година, оттогава пътувам. Междувременно минаха 15 години. В мен се събуди авантюристът и страхът ми се превърна в любопитство.
Колкото повече пътувах, колкото по-голямо ставаше предизвикателството, толкова повече се променяше сънят ми.
Следващият етап в него: аз продължавах да тичам, но се обръщах, принуждавах единия да избяга, а другия наистина го пребивах от бой.
Следващата фаза — самият аз се учудих: оня в кръчмата замахва към мене, аз го цапардосвам и нещата приключват на място…
Така сънят изчезна, защото се изправих пред страховете си и животът ми в някаква степен се промени. Сънищата ми показваха какво съм постигнал.
Преди една година обаче отново сънувах нещо подобно. Този път вървях сам по улицата и бях нагрубен от група младежи. Сбихме се, аз сграбчих единия за гърдите и го ударих няколко пъти. Когато той се свлече под мен и за последно замахнах към лицето му, се спрях и, както бях готов да го ударя, го попитах дали това е достатъчно. Изправих се, подадох ръка на падналия и той стана. Очевидно не беше подготвен за такъв обрат. Учуди се, че няма да направя лицето му на кайма, въпреки че не ми беше трудно. След това се заговорихме и сънят свърши.
Това ми показа, че продължавам да се развивам. Най-вече, че не смятам противника си за враг, с когото трябва да се боря, а осъзнавам (заради ситуацията), че не боят, а само разбирателството и комуникацията имат смисъл. Преди всичко осъзнах, че дори и неприятните хора в живота ми имат нещо общо с мен — по Закона за резонанса.
Ако мога да се изправя пред ситуацията, проблемите и неприятностите, аз винаги ще раста и ще успявам в живота.
Немалко са хората, които се страхуват от смъртта. Съветвам ги вместо да се измъкват с „О, Боже, не започвай пак със смъртта, че ме досмешава…“, да се поинтересуват повече и се запознаят с разказите на хора, преживели клинична смърт, за да се уверят, че в нея няма нищо страшно.
28. Нека желанието ти се изпълни!
Показах рибната кост. Възможно е някои от вас вече да са започнали да записват предимствата и недостатъците си (всъщност няма да съжалявате, ако закачите този лист на хладилника, на огледалото в банята или до леглото, за да може винаги да записвате новото, което ви хрумва).
Ние трябва да използваме тези моменти и да се вгледаме в душата си, за да разберем къде се крият нашите таланти. Трябва да ги открием и да помислим как да ги активираме! След това ще си представим какво искаме да постигнем с тях и ще визуализираме картината пред духовния си взор.
Пред всички нас стои задачата да намерим собственото си призвание, т.е. да осъзнаем талантите и способностите си, с които разполагаме в тази инкарнация. След това да превърнем призванието си в професия; да изкарваме препитанието си по начина, който ни доставя най-много радост, удоволствие и успех.
Ако например някое дете е надарено музикално, дарбата му трябва да се поощрява — по-късно то може да избере кариерата на музикант и тогава заложбите, хобито, се превръщат в професия. То би могло да печели парите си с това, което най-добре може и (!!!) което му доставя най-голямо удоволствие. Ще е твърде глупаво, ако то получи образование за механик или търговец на коли, просто защото баща му е на мнение, че така ще има по-високо обществено положение. Но какво знам аз?
Как стоят нещата при Вас? За какво най-много ви бива?
Сръчни ли сте? Правите ли мебели за собствено удоволствие, въпреки че сте търговец? Или обичате да готвите и се виждате като главен готвач или кръчмар? В момента работите в експортното бюро на голяма фирма? Може би ще успеете да комбинирате и двете неща и един ден, когато започнете да печелите като готвач, да промените ситуацията…
49
Touristik Union International — германски туристически концерн със седалище в Хановер — бел. прев.