Сред неистови напъни, бълвайки огън,
Тя се гърчеше в болка, раждайки нов живот.
Кръвта й във спечена пръст се превърна,
но накрая усилията й дадоха плод;
на бял свят появи се сияйно дете —
първа радост за Майката. Красиво момче.
Айла затаи дъх, когато чу тези думи. Сякаш разказваха историята за нея и сина й Дърк. Спомни си как се беше мъчила, докато го раждаше. И как след това беше доволна, че го е направила. Дърк беше най-голямата й радост. Зеландони, продължи с великолепния си глас:
— В миг пейзажът познат рязко се промени —
планини непристъпни извисиха снаги
и Тя го закърми с исполински гърди.
То тъй силно боза, че пламтящи искри
разхвърчаха се вред и горещото мляко
чак пътека проряза насред небесата.
Историята и се струваше толкова позната.
— Той игрив бе и весел. Голям и умен израсна.
Светлината запали и прогони тъмата.
Тя му даваше всичко — цялата си любов,
а синът й растеше — умен, силен, готов
да се впусне, сърцато в житейския лов.
Тъй порасна. Момчето се превърна в младеж.
Тя бе взела от хаоса животворния извор,
ала ето че тъмната ледена пустош
хвърли черните мрежи на свойта съблазън
и младежа се опита да впримчи във тях.
Майката го даряваше с цялата си любов,
но той искаше друго — да се скита и странства,
по широкия свят да пътува и ходи,
и незнайни и знайни земи да преброди.
Ето как, съблазнен от злия хаос изконен,
юношата избяга, дордето Майката спеше;
вихърът го понесе, сякаш бе лист отронен,
и запрати го в мрака беззвезден навеки.
„Къде ли съм чувала тази песен?“ — питаше се Айла. Тогава я осени. Лозадуна! Запомнила беше всичко, което той я беше научил. Имаше една история като тази. В нея се разказваше за Майката. Джондалар дори рецитираше части от нея по време на тогавашната церемония. Не беше напълно същата и беше на техния език, но лозадунайският език е много близък до зеландонийския.
— Тъй сияйният син на Великата Майка
попадна под черната власт на тъмата,
и впримчен навеки в капана жесток,
неспособен той беше да се изплъзне от мрака,
а и хаосът нивга нямаше да го пусне —
никога — колкото и да беше изкусен.
Но щом мракът го сграбчи в ръцете си ледени,
Майката се пробуди и мигом всичко разбра.
За да върне Тя своя сияйно скъп син,
се обърна за помощ към приятеля бледен —
щом разказа му всичко, старият й любим
незабавно откликна на печалния зов —
не бе забравил той за нейната любов.
Сломена от мъка и останала без сили,
на момъка спасението Тя нему повери.
Сетне легна да отдъхне — морна, скръбна, унила, —
а приятелят стрелна се към черната сила
и се вкопчи във нея с люта ярост и гняв.
