Сан Феличе
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сан Феличе». Краткое содержание книги:
Иллюстрации Е. Ганешиной
Но колкото повече кароцелото наближаваше, толкова по-малко херцогът можеше да се съмнява и сърцето му се сви от неизразима тревога; макар че с всяка крачка на конете се приближаваше, след всяка крачка виждаше все по-неясно. Пред очите му се разстла мъгла, както става понякога насън; все по-тревожно втренчил поглед, протегнал шия, навел напред глава, той повтаряше тихо:
— Сънувам! Сънувам! Сънувам!
Но скоро бе принуден да признае, че не сънува, а някаква неочаквана, огромна беда се е стоварила върху дома му и върху самия него.
Навалицата стигаше до Вико Марина дел Вино и всички в нея ревяха, обзети от неистов бяс:
— Смърт на якобинеца! Смърт на безбожника! Смърт на приятеля на французите! На кладата! На кладата!
Страшна светкавица проряза съзнанието на херцога; разгърдени, полуголи, окървавени мъже ръкомахаха по прозорците в стаята на брат му. Дела Tope скочи от кароцелото, втурна се обезумял сред навалицата, като крещеше неразбираеми слова, разбутваше с неподозирана сила десет пъти по-яки мъже и колкото повече нахмтваше в този океан от човешки вълни, толкова повече се вбесяваше, викаше, не можеше да се владее.
Най-после стигна до центъра; и щом стигна, изпищя.
Озовал се бе пред клада от всякакъв вид дърва, върху която окървавен, безжизнен, изранен лежеше полуголият му брат. Не можеше да не го познае, не можеше да каже: „Не е той!“ Не! Той именно беше! Дон Клементе, неговото любимо дете, еднородният му брат!
Херцогът разбра само едно и нямаше нужда да разбира нищо друго; тия ревящи тигри, тия ревящи човекоядци, тия демони, които се смееха и пееха около кладата, бяха убийците на брат му.
Трябва да отдадем справедливост на херцога, че като сметна брат си за мъртъв, нито за миг не мина през ума му да го преживее; подобна възможност дори не му хрумна.
— Ах, окаяници! Предатели и подли убийци! Мръсни палачи! — закрещя той. — Не можете все пак да ни попречите да умрем заедно!
И се хвърли върху трупа на брата си.
Навалицата зарева от радост: сега имаше две жертви вместо една, при това втората не беше безчувствена, неподвижна, три четвърти мъртва, а жива и можеха да я измъчват с дълги изтезания.
Домициан казвал някога за християните:
„Не стига да умрат; трябва да усещат, че умират“.
Неаполитанското простолюдие е в това отношение достоен наследник на Домициан.
В един миг херцог Дела Tope бе завързан върху тялото на брат си за дървата на кладата.
Дон Клементе отвори очи. Усетил бе върху устните си допира на приятелски устни.
И позна херцога.
Потъващ вече в небитието, той прошепна:
— Антонио! Антонио! Прости ми!
— Както ти сам каза, дои Клементе — отговори херцогът, — боговете ни обичат. Ще умрем заедно като Клеовис и Витон! Благославям те, любими братко! Благославям те, дон Клементе!
В същия миг сред радостни викове, безбожни подигравки и кръвожадни проклятия един мъж доближи факла до струпани-те под кладата книги, към които херцогът не отправи нито поглед, нито въздишка; а друг се развика:
— Вода! Вода! Не бива да умрат много бързо!
Мъченичеството на двамата братя продължи наистина три часа!
Едва тогава доктор Чирило можа да мине, за да продължи пътя си към Портичи; задържала го бе агонията на двамата мъченици.
Така загинаха херцог Дела Tope и брат му дон Клементе Филомарино, първите две жертви на народните изстъпления в Неапол.
Гербът на града с прекрасното небе е препускаща кобила; но тази кобила, потомка на Диомедовите коне161, много често се е хранила с човешка плът.
След петдесет минути доктор Чирило беше в Портичи и кочияшът спечели своя пиастър.
Още същата вечер, предрешен, по същия път, откъдето бе напуснал веднъж неаполитанското кралство, Еторе Карафа стигна до границата на папските владения и побърза към Рим, за да съобщи на генерал Шанпионе за злополуката, сполетяла неговия адютант, и да обсъди с него мерките, които трябваше да вземат при тази тежка обстановка.
XXXII
ЕДНА КАРТИНА ОТ ЛЕОПОЛД РОБЕР162
Ще оставим Еторе Карафа да върви по планинските пътеки и с надежда да пристигнем преди него, ще тръгнем с разрешение на нашите читатели по широкия път от Неапол за Рим, поет и от нашия посланик Доминик-Жозеф Гара, без да се спираме в лагера Сеса, където провеждаха учение войските на крал Фердинанд; нито при кулата Кастелоне де Гаете, наричана погрешно Гробът на Цицерон; без да се спираме дори край колата на нашия посланик, която — отнасяна в галоп от четири коня — слизате бързо по нанадолнището Кастелоне, ще я изпреварим в Итри, където при пътуването си за Бриндизи Хораций163 вечерял с гозбите на Капитон и пренощувал у Мурена164.
161
Диомед — легендарен тракийски цар, който хранел конете си с човешко месо. Херкулес го победил и го дал на конете му да го изядат. Б.пр.
162
Робер, Леополд — швейцарски художник (1794–1835). Б.пр.
163
Хораций, Квинт — римски лирик и сатирик от I в. пр. н.е. Б.пр.
164
Murena proebente domum, Capitone culinam (лат.) — на Мурена опозна дома, на Капитон кухнята. Б.пр.