Гробище за домашни любимци

Но онова нещо казваше само лошото. Навярно то искаше да запомним само гадното, защото самото то беше такова… и защото знаеше, че сме заплаха за него. Тими Батерман, който замина на фронта, беше симпатично, обикновено момче, може би малко тъпичко, но добродушно. Нещото, което видяхме онази вечер, с обърнато към залязващото слънце лице, беше чудовище. Как биха го нарекли? Зомби? Зъл дух? Демон? Може би в езика ни не съществува дума за подобно същество, но микмаките навярно веднага щяха да разберат за какво става дума.

— За какво? — попита Луис с безжизнен глас.

— Щяха да кажат, че Тими е попаднал във властта на Уендиго — с равен глас произнесе Джъд. Пое си дълбоко дъх, за миг го задържа в гърдите си, изпусна го и погледна часовника си. — Майчице! Колко е късно, Луис. Казах ти много повече, отколкото възнамерявах.

— Съмнявам се — прекъсна го Луис. — Никога не си бил толкова приказлив. Разкажи ми края на историята.

— Една нощ, два дни по-късно, в дома на Батерманови избухна пожар. Къщата изгоря до основи. Алън Пъринтън разправяше, че къщата била подпалена умишлено — от единия до другия край подът бил полят с бензин. Миризмата му се усещаше три дни след като бяха угасили пожара.

— Значи бащата и синът са изгорели?

— Да, само че още преди това били мъртви. Тими беше застрелян с два куршума в гърдите. По-късно се установи, че били от стария армейски Колт, който Бил Батерман винаги държеше под ръка. Намериха пистолета в ръката на Бил. По всичко личеше, че убил сина си, сложил го на леглото и полял пода с бензин. Сетне се настанил на креслото до радиото, драснал клечка кибрит и лапнал дулото на пистолета.

— Господи! — прошепна Луис.

Труповете бяха силно обгорени, но областният лекар заяви, че според него Тими Батерман е бил мъртъв две-три седмици.

Последва тишина, нарушавана единствено от тиктакането на часовника в хола. Джъд се изправи и каза:

— Разбираш, че не преувеличавах, когато казах, че може би съм убил сина ти, Луис, или най-малкото, че съм виновен за смъртта му. Микмаките познавали онова място на хълма, но това съвсем не означава, че са му вдъхнали злата сила. Ясно е, че отначало те не са живели тук — дошли са от Канада, от Русия или от степите на Централна Азия. Живели в Мейн хиляда или може би две хиляди години — трудно е да се каже, защото цивилизацията им не оставила дълбоки следи по нашите земи. А сега микмаките отново са изчезнали, както безсъмнено някой ден ще изчезнем и ние, въпреки че за добро или за зло, следите от нашето пребиваване ще бъдат по-дълбоки. Но които и да са местните обитатели, онова място на хълма си остава същото, Луис. То не принадлежи никому, никой не може да отнесе тайната му със себе си. От него се излъчва някаква зла сила. Едва сега разбирам, че не е трябвало да те водя там, за да погребеш котарака. Да, от гробището се излъчва странно привличане, от което човек трябва да се пази както за доброто на цялото си семейство, така и за негово добро. Аз… не можах да му устоя. Исках да ти се отблагодаря задето спаси живота на Норма, но всъщност проклетото място използва добрите ми намерения за осъществяване на дяволските си замисли. Повярвай, че от него се излъчва някаква сила, че то притежава мощ, която циклично се променя, подобно на фазите на Луната. Страхувам се, че сега е във възходяща фаза и скоро ще бъде на върха на силата си. Боя се, че ме е използвало, за да се добере до сина ти. Разбираш ли какво искам да кажа? Очите на стареца умоляващо се втренчиха в Луис.