Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
И още един човек чул стрелбата. В събота около обяд дал показания:
— Казвам се Робърт Бърлингтън и съм полицай от поделението на тукашната частна полиция. Бях дежурен. Седях в колата си на ъгъла на улица Самит Ридж Драйв. Чух далечни изстрели. На интервали от около петнадесет секунди. Тогава отидох до най-близкия телефон и се обадих в централата.
— Отбелязах съобщението в 4,11 часа — казал полицаят в централата — и го предадох на полицейския участък Лос Анжелос-запад. А полицаят, който прие съобщението, дори се засмя: „Надявам се, че няма убийство — каза. — Тъкмо преди малко ми съобщиха, че в същия район били чули викове на някаква жена.“
Икономката от Ямайка Уинифред Чапмън закъсняла за работа. Нямало автобуси. Петдесет и пет годишната мулатка слязла на кръстовището Санта Моника — Каниън Драйв и тръгнала към господарското имение на Сиело Драйв номер 10 050. Когато наближила, забелязала, че телефонният кабел е прекъснат. Учудила се, но продължила да върви. Край главната поорта в стената, обграждаща цялото имение, имало метално стълбче с автоматично устройство. Шофьорът приближавал до него, натисвал бутона и без да слиза от колата, си отварял външната врата. Госпожа Чапмън видяла прекъснатата жица и си помислила, че устройството не е в ред. За по-сигурно обаче натиснала бутона. Вратата тихо се отворила. Извадила вестниците от кутията и забързала към къщата. От главния вход до къщата имало около тридесет метра. Госпожа Чапмън погледнала чуждия бял ремблър, учудващо накриво паркиран далеч от гаража, но била свикнала гостите понякога да остават в къщи до сутринта и продължила, забелязала пред гаражите и други коли, заобиколила ги и се насочила към входа за прислугата. Той водел направо към кухнята. На гредата над вратата бил скрит ключът. Посегнала нагоре, отключила и влязла. Там вдигнала слушалката и се убедила, че телефонът не работи.
„Трябва да кажа на госпожата“, минало й през ума и през трапезарията тръгнала към салона. На пътя й се изпречили два големи куфар-гардероби, които не били там предния ден. Госпожа Чапмън ги погледнала и какво да види… По куфарите имало кръв, на пода също, на прага захвърлени окървавени пешкири. Изтръпнала от страх и се спряла. Голямата холна гарнитура закривала от погледа й камината. Но тя и не искала да гледа повече. Когато се опомнила, излязла в градината. По каменните плочки забелязала също локвички засъхнала кръв.
— За бога!
На поляната лежал труп.
Госпожа Чапмън побягнала към главния вход. Този път минала покрай белия ремблър откъм страната на волана. Зад него — мъртъв мъж.
— Помощ! Трупове! Кръв! Убийство! — викала извън себе си.
Тичала от къща на къща, звъняла и удряла с юмруци по вратите и когато никой не отварял, побягвала по-нататък, докато най-после дошла помощ. Съседите извикали полицията. След няколко минути полицаят Де Роса пристигнал с патрулиращата кола със синя светлина и виеща сирена. Започнал да разпитва госпожа Чапмън, но не разбрал нито една нейна дума. Плачела, треперела цялата. Когато се опомнила, изрекла само:
— Кръв! Трупове. Полански, Алтобели, Фриковски.
— Къщата е на Руди Алтобели — обяснявал съседът. — Даде я под наем на съпрузите Полански. Замина за Европа, но остави тук пазача Уилям Естън Гаретсън.
— Полански ли? — попитал Де Роса. — Филмовият режисьор?
— Да. Жена му е прочутата артистка Шарън Тейт.
— Гледал съм филма „Балът на вампирите“ — казал Де Роса. — Много ми хареса. Красива жена е съпругата му.
— Полански заминаха през март за Лондон и оставиха къщата на приятелите си, на Войтек Фриковски, приятел на господин режисьора, и на приятелката му Абигейл Фолгър. Солидна милионерка. Наследи от баща си търговия на едро с кафе.
За филмовата актриса Шарън Тейт се говореше че е най-красивата жена на света. И това твърдяха не само холивудските рекламни агенти, но и режисьорите, продуцентите, почти всеки, който я е виждал някога. Менажерите от филмовата индустрия се канеха да направят от нея втора Мерилин Монро. Шарън Тейт имаше късмет, че не успяха да сторят това, че в дванадесетия час срещна своя спътник в живота.
Роман Полански не беше нито красив, нито приятен; бе доста мил, но преди всичко прочут. Наложи се като артист, ползваше се с добро име като режисьор. Когато се влюбва в актрисата, която играела преди всичко в телевизионни сериали, но се готвела да поеме пътя на голямата звезда, той решава съдбата и по друг начин. Открил големия й артистичен талант, той иска да направи от нея нещо повече от обикновен сексуален символ за американския зрител. Шарън Тейт имаше предпоставки за успешна филмова кариера Нейният първи филм бе озаглавен „13“, a последният „12+1 = 13“. Нейният първи филм, режисиран от Полански, бе продаваният на добра цена „Балът на вампирите“. След това дойде „Долината на куклите“ с известната роля на Дженифър. Подготвяли с мъжа си следващия филм. Заминали за Лондон, но Шарън, която чакала дете, се върнала сама в имението на Сиело Драйв, където в компанията на приятели очаквала раждането. Тук бил и нейният някогашен годеник, модният холивудски фризьор Джей Себринг. Ще цитираме една от многото характеристики за Шарън Тейт: