Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Известно беше, че съществува сътрудничество между мафията и „Червените бригади“. Ето защо по-късно се появиха спекулации, че преместването на генерал Дала Киеза в Палермо, където задачата му била да ликвидира мафията, били уредили онези, срещу които трябвало да се бори, за да могат в града, в който се чувствували господари, спокойно да се отърват от него. Шестдесет и три годишният генерал Карло Алберто дала Киеза живял в Палермо 126 дни. Вечерта на 3 септември 1982 г. минавал със съпругата си, тридесет и две годишната Емануела, по улица „Исидоро Кармини“. Шофирала госпожа Дала Киеза, след колата на генерала се движел друг автомобил само с един човек от личната му охрана. Изведнъж, кой знае откъде, се появили въоръжени лица и започнали да стрелят с автомати. Генералът и жена му загинали на място.
ГЛУТНИЦА
Калифорния е красива, с приятен климат, но Лос Анжелос не е от най-красивите градове на света. Той е голям. Но не е благоустроен. Размирен е. Опасен е. Разпрострял се е от залива на Тихия океан чак до склоновете на планината Санта Моника. Холивуд е свързан с града, а известният квартал на богаташите и филмовите звезди Бевърли Хилс е всъщност едно от предградията. Малко встрани, по посока към планината, се е ширнала долината Бенедикт Каниън с едно-единствено шосе и много просторни еднофамилни къщи. Сиело Драйв е тясна задънена уличка, отклоняваща се от Бенедикт Каниън рязко към хълма. Завършва пред портата на луксозно имение с пореден квартален номер 10 050. Обширна градина, голям басейн, гостни, няколко спални, всяка с отделно сервизно помещение, тераси с бяла мебел, поддържани тревни площи, гаражи за няколко коли и бетониран паркинг.
В събота, 9 август 1969 г., било изключително горещо. От понеделник жегата тегнела над града. В Лос Аижелос температурата стигнала до 42 градуса на сянка. Смогът като похлупак покривал залива и улиците, създавал душна атмосфера. Старите жители на града вярвали, че подобна жега носи нещастие. Преди няколко години при такива жеги избухнали кървави размирици в негърското гето в Уотс.
Високо по склоновете на хълмовете, издигащи се над покривалото от смог, било с десет градуса по-хладно. Собствениците на луксозните имения, всяко от които има свое славно, но и мрачно минало, се зарадвали, че най-после ще могат да се наспят. И навярно са спали дълбоко, защото почти никой нищо не чул. При това царяло такова безветрие и такава тишина, че „бихте могли да чуете звъна на парченцата лед в чашата уиски в съседната къща“, както заявил по-късно един от свидетелите. Но тъкмо в тази нощ се разиграла трагедия, причините за която сякаш са непонятни. Съседната къща е отдалечена на цели сто метра.
— Бяхме си вече легнали — казал сутринта господин Кот. — Впрочем събудих се, защото ми се стори, че чух около три изстрела. Може би четири.
— В колко часа?
— След полунощ. Може би в дванадесет и половина. Не зная точно. Веднага след това заспах.
Чул стрелбата, обърнал се на другата страна и продължил да спи. Нима пистолетните изстрели са били нещо толкова обикновено в луксозния квартал? Или пък тук е било възможно всичко и всеки е мислел по-скоро само за себе си? Нощните увеселения в богаташките домове бивали понякога твърде шумни и никак не липсвали изстрели и ексцентричности. Ту пламвали фойерверки в чест на годеж, ту стреляли в тавана с барабанни револвери за отпразнуване на развод. Зад оградата си всеки можел да прави каквото иска. Още повече че кварталът бил охраняван от собствена полиция, за която жителите си плащали, в почти всички къщи били монтирани устройства, сигнализиращи при опасност в полицейския участък, а мнозина имали зад заредената с ток ограда собствени въоръжени пазачи. Бевърли Хилс и останалите квартали от еднофамилни къщи край Холивуд са тъкмо толкова опасни райони, колкото и предградията на Лос Анжелос, на Ню Йорк или дори центърът на Вашингтон.
На около километър по права линия от имението на Сиело Драйв е разположен ваканционният лагер за момичета. Тим Еърланд бил нощен дежурен. Около един без петнадесет чул в далечината непознат мъжки глас:
„За бога, не правете това! Моля ви, не! Не!“
— Колко пъти се чуха виковете за помощ? — попитал го на другия ден следователят Де Роса.
— Там е работата, че това не бяха викове за помощ. Изрева няколко пъти едно след друго в интервали от около десет секунди. Бе толкова странна нощ! Всичко звучеше тайнствено. Отидох при шефа, събудих го и го помолих да ми разреши да се отдалеча. Взех колата и реших да видя дали някой не се нуждае от помощ.
— На нощен обход ли тръгнахте? — попитал Де Роса.
— Да. Но никъде нищо не се чуваше. Само кучета виеха.