Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
Но дори в такъв окаян вид Реминт продължаваше да е страшен. Руиз се чувстваше жалък и безпомощен в сравнение с този генширан колос. Какво можеше да противопостави на такава машина за убийства?
Точно когато Реминт преминаваше покрай него и края на амфитеатъра, на агента му хрумна нещо. Нямаше време за оценка на плюсовете и минусите на моментално оформилия се план. Само изненадата можеше да доведе до успех. Той скочи и се хвърли, пресичайки пътя на летящия мехур.
Реминт реагира на атаката, когато до носилката оставаха два метра. Той се обърна към нападателя и вдигна оръжието, само че малко по-бавно от обичайната си нечовешка скорост. Руиз се концентрира върху опита си да се удари в мехура с цялата си тежест и вдигна ръка, за да защити раненото си рамо. Вече прелиташе покрай мехура, когато цялото му тяло изтръпна от болката от удара.
Носилката политна напред, удари Реминт по ръката и я отклони. Зарядът отломки прелетя покрай Руиз. После хромираното шаси се вряза в корема на убиеца и го отхвърли назад, така че той се препъна от ниския парапет на амфитеатъра.
Руиз скочи върху носилката, размахвайки с всички сили тоягата. Падайки, Реминт успя да вдигне оръжието, но тоягата се стовари върху пръстите му, преди той да стреля за последен път. Отломометът отлетя, описа висока дъга и падна в ямата.
Руиз погледна противника си в лицето, преди той да падне долу. Върху лицето на убиеца беше застинало мъртво изражение, студено устремените нанякъде очи не виждаха нищо.
Бившият агент се втурна напред, прегазвайки викащия и размахващ ръце Публий. Реминт най-накрая се подчини на силата на тежестта и рухна в ямата. Разперените му пръсти на косъм не успяха да хванат шасито на летящия мехур. Ударът се бе оказал прекалено силен, за да успее да се задържи.
Падайки, убиецът с цялата си тежест дръпна въжето от носилката. Грамадното тяло тежеше повече от стабилизаторите на летящия мехур и за миг изглеждаше, че носилката ще се преобърне. Във всеки случай Руиз щеше да полети след противника си, ако не беше ударил въжето с ножа си. Едновременно с него и Реминт направи същото.
Кабелът се скъса.
Рамото на агента бе пронизано от дива болка, той наведе поглед, за да провери дали ръката му си е на мястото.
Летящият мехур се разклати и се изправи. Руиз със смайване свиваше и изпъваше ръка, без да обръща внимание на изтичащата като ручей кръв.
Той погледна надолу и видя как мечкоподобните се хвърлиха към приземилия се сред тях гигант. Един от тях връхлетя Реминт с неуловима бързина и заби ножа си в процепа между пластините на бронята на лявото рамо на човека.
Убиецът замахна с виброножа и дребната глава на нападателя отлетя надалеч. После Реминт стисна ножа със зъби, подскочи и се хвана със здравата си ръка за ръба на амфитеатъра. Сърцето на Руиз се сви — този човек беше чудовище. Нито един представител на човешкото племе не беше способен на такъв скок.
Агентът скочи от носилката и понечи да размаже с тока на обувката си пръстите на противника. Това едва не се превърна във фатална грешка. Реминт се пресегна и го хвана за глезена. Руиз успя да се измъкне със страхотно усилие. Пръстите на убиеца се плъзнаха по обувката. От ужас дъха на агента спря.
Гигантът отново рухна в ямата и този път малките воини бяха готови за появата му. Двама от тях моментално забиха ножовете си в пролуките между пластините на бронята и краката на убиеца се подкосиха.
Руиз не гледа докрай. Той се отдръпна по-надалеч от ръба, придърпа към себе си мехура и блъскайки го пред себе си, се затича с всички сили към шахтата на асансьора.
— Почакайте — разнесе се непривичен за Публий слаб и жален глас. — Кой сте вие?
Руиз за пръв път от началото на схватката обърна внимание на създателя на чудовища и видя, че Реминт е отрязал клепачите му и е сипал в очите му някаква киселина. Под бедрата на безумния хирург имаше локва кръв — очевидно убиецът беше срязал сухожилията му.
— Аз — отвърна Руиз, без да забавя темпо и дишайки пестеливо.
За негово смайване Публий се усмихна.
— Руиз Ау? Ти се справи с въплътеното отмъщение на Юбере? Господи!
Той се закашля и изплю кръв. Неволният му спасител се зачуди какви други травми е получил неговият враг и дали ще живее достатъчно дълго, за да му е от полза.
— Не е изключено — отвърна той.
Тъмният отвор на шахтата вече наближаваше и Руиз със засилка хвърли там летящия мехур. Нагласи ръчката на издигане и скочи върху носилката в момента, в който асансьорът тръгна нагоре. Бившият агент се държеше здраво за ремъците, с които беше завързан Публий, и сърцето му продължи да бие бясно, докато не се отдалечиха достатъчно от равнището, където се намираше Реминт.