Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Господин Х. беше поразен.
Слепия крал наистина съществуваше. Векове наред за него се разказваха какви ли не истории и легенди, но откакто господин Х. стана член на обществото, никой не можеше да потвърди със сигурност, че го е виждал. Всъщност, носеха се упорито слухове, че воинът крал е умрял, заключение, което се базираше на факта, че обществото на вампирите се разпада. Но не, кралят беше жив.
Боже мой. Това беше дар, достоен да бъде положен на олтара на Омега.
— Казах ви, че ще дойде — говореше Били на щатските полицаи. — Той е учителят ми по бойни изкуства. Защо ни спряхте?
Полицаите прибраха оръжията в кобурите и пренасочиха вниманието си върху господин Х.
— Документите ви за самоличност, моля? — каза единият от тях.
Господин Х. се усмихна и им подаде шофьорската си книжка.
— С Били тъкмо бяхме тръгнали на вечеря. И може би на кино.
Човекът проучи снимката, след това лицето му.
— Господин Хавиер, ето ви книжката. Извинете ни за причиненото неудобство.
— Няма проблем, полицай.
Господин Х. и Били отново влязоха в „Хамър“-а. Ридъл изруга.
— Такива идиоти са. Защо ни спряха?
Защото ни нападнаха двама вампири, отговори му наум господин Х. Просто не го помниш, нито пък онези двамата със значките.
Хитри игрички с мозъка. Много хитри.
— Какво прави щатската полиция тук? — попита господин Х., докато палеше джипа.
— Татко получи поредната заплаха от терористи и реши да напусне Вашингтон за известно време. Довечера се връща у дома и тук ще гъмжи от полицаи, докато не се върне обратно в столицата.
— Говори ли с баща си?
— Аха. В действителност изглеждаше облекчен.
— Сигурно е така.
Били бръкна в брезентовата си торба.
— Взех това, което ми казахте.
Той му показа керамичен съд с високо гърло и капак.
— Добър е, Били. Точно такъв размер ти трябва.
— Какво ще слагаме в него?
Господин Х. се усмихна.
— Ще разбереш. Гладен ли си?
— Не. Прекалено съм развълнуван, за да мисля за храна — Били притисна дланите си една в друга, раздвижвайки мускулите си. — Искам да ви кажа, че не се давам лесно. Каквото и да става тази нощ, ще издържа.
Ще видим, помисли си господин Х. и пое по пътя към собствения си дом. Щяха да проведат церемонията в хамбара и масата за мъчения щеше да свърши добра работа. Можеше да върже Били по-лесно.
Градските къщи изчезнаха и край пътя се появиха ферми. Господин Х. установи, че се усмихва. Слепия крал. В Колдуел.
Господин Х. погледна към Ридъл. В Колдуел и търси Били. Каква ли е причината?
45
Бет отново беше облякла роклята. Харесваше й.
— Нямам обувки — каза тя.
Уелси извади още една фиба от устата си и я пъхна в кока, оформен на тила на Бет.
— Не трябва да си с обувки. Добре, да видим как изглеждаш.
Уелси се усмихна, когато Бет затанцува из спалнята на баща си и диплите на червената атлазена пола се развяха подобно на огнени пламъци около нея.
— Ще се разплача — Уелси закри устата си с ръка. — Знам си го. Щом той те види, ще се разплача. Толкова си красива, а и това е първото хубаво нещо, откакто… Не знам откога.
Бет спря да се върти и диплите на роклята паднаха надолу.
— Благодаря ти. За всичко.
Уелси поклати глава.
— Не бъди мила с мен, иначе сълзите ми веднага ще потекат.
— Наистина съм ти благодарна. Чувствам се… Не знам, омъжвам се в семейство. Преди никога не съм имала истинско семейство.
Носът на Уелси почервеня.
— Ние сме твоето семейство. Ти си една от нас. А сега престани, чу ли? Преди да съм се разплакала.
На вратата се почука.
— Там вътре всичко наред ли е? — чу се мъжки глас отвън.
Уелси отиде при вратата, открехна я леко и подаде глава навън.
— Да, Тор. Братята готови ли са?
— Какво по… Плачеш ли? — попита Тор. — Добре ли си? Господи, да не е нещо с бебето?
— Тор, успокой се. Аз съм жена. Плача на сватби. Влиза в работната ми характеристика.
Чу се звук от целувка.
— Просто не искам да се тревожиш, лийлан.
— Тогава ми кажи, че братята са готови.
— Готови сме.
— Добре. Сега ще я доведа.
— Лийлан?
— Какво?
Те си размениха тихо няколко думи на красивия им език.
— Да, Тор — прошепна Уелси. — И след двеста години пак ще се омъжа за теб. Въпреки че хъркаш и разхвърляш оръжията си из цялата спалня.
Вратата се затвори и Уелси се върна.
— Готови са, чакат те. Тръгваме ли?
Бет подръпна корсажа на роклята си. Погледна към рубинения си пръстен.
— Никога не съм мислила, че ще го направя.
— Животът е пълен с прекрасни изненади, нали?