Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Значи беше крайно време да спре.
— Дай да те вдигна от пода — каза той грубо.
Мариса беше по-бърза от него и скочи на крака. Протегна му ръка, за да му помогне да стане и той я пое на шега. Но тя го вдигна от пода, все едно беше не по-тежък от вестник.
Усмихнат, той почисти сакото си с ръка.
— По-силна си, отколкото изглеждаш.
Тя смутено се зае да оправя роклята си.
— Не чак толкова.
— В това няма нищо лошо, Мариса.
Очите й срещнаха неговите и след това бавно се сведоха към тялото му.
Внезапно смутен, той разбра, че силната му ерекция е надигнала панталона му като палатка. Извърна се, за да се оправи.
— Какво правиш?
— Нищо — обърна се към нея, като се питаше дали някога пулсът му ще се успокои.
Господи, скоро нямаше да има нужда от тест с физическо натоварване. Ако сърцето му издържи на една нейна целувка, вероятно би могъл да участва спокойно и в маратон.
Като тегли зад себе си цяла кола. С гумите перпендикулярно на пътя.
— Това ми хареса — каза тя.
Той се изсмя.
— На мен също. Но е трудно да повярва човек, че си дев…
Бъч млъкна, без да довърши. Потърка веждите си с палец. Нищо чудно, че не ходеше по срещи. Социалните му умения бяха като на шимпанзе.
— Казах го просто така — измърмори той. — Понякога правя гафове. Но заради теб ще се постарая да се променя.
— Гафове?
— Дрънкам глупости. Имам предвид… По дяволите — той погледна към вратата. — Слушай, хайде да отидем да видим какво става с партито, а?
Защото ако останеше с нея тук и минута повече, щеше да я награби.
— Бъч?
Той се обърна и я погледна.
— Да, скъпа?
Очите й блестяха и тя облиза устни.
— Искам те.
Дъхът на Бъч секна. Запита се дали си мисли за кръвта му.
Вперил поглед в красивото й лице, наново изживя онова, което беше почувствал, когато го притисна на стола. И си представи, че вместо да го целуне, забива белите си като перли кучешки зъби дълбоко в шията му.
Какво по-хубаво от това да умре в прегръдките й.
— Ще получиш всичко, което искаш от мен — тихо каза той.
44
Рот наблюдаваше Били Ридъл, който излезе от къщата и се облегна на една от колоните. Момчето остави на земята брезентовата си торба и погледна към небето.
— Идеално — каза Рот на Вишъс. — Имаме достатъчно време да го убием и да се върнем.
Но преди той и Ви да излязат от сенките, по алеята се зададе черен „Хамър“. Когато мина край тях, от прозорците на колата се разнесе сладникавата миризма на бебешка пудра.
— Не може да е истина — промърмори Рот.
— Това е лесър, братко.
— На какво искаш да се обзаложим, че вербува хора?
— Добър кандидат.
Били скочи в колата и джипът потегли.
— Трябваше да вземем моята кола — изсъска Ви. — Тогава щяхме да можем да ги последваме.
— Няма време за проследяване. Скрайб Върджин ще дойде в полунощ. Ще го направим сега. Тук.
Рот изскочи пред „Хамър“-а, постави ръцете си на капака му и спря колата. Гледаше гневно през предното стъкло, докато Вишъс предпазливо се запромъква към вратата откъм мястото на шофьора.
Рот се усмихна, когато моторът спря. Усети вътре страх и предчувствието за нещо лошо. Знаеше какво чувство излъчва Били Ридъл. Момчето беше нервно. Лесърът, от друга страна, беше готов за битка. Но имаше и нещо друго. Нещо, което не беше наред.
Рот бързо се огледа.
— Внимавай, Ви.
Ревът на мотора на кола разцепи нощта и всички бяха залети от светлината на фарове. Един невзрачен седан, американско производство, направи завой и спря. От него изскочиха двама мъже с извадени пистолети.
— Щатска полиция. Вдигнете ръцете си. Ти там, в колата. Излез.
Рот наблюдаваше вратата откъм страната на шофьора. Фигурата, която се появи, беше едра и напрегната. Миризмата на детска пудра не можеше да прикрие вонята на зло, която излъчваше лесърът.
Членът на обществото вдигна ръце и се вгледа в знаците върху якето на Рот.
— Господи. Мислех, че съществуваш само в митовете. Слепия крал.
Рот оголи кучешките си зъби.
— Това, което си чул за мен, не е мит.
Очите на лесъра проблеснаха злобно.
— Определено съм въодушевен.
— А на мен сърцето ми се къса, че сега ще трябва да се разделим. Но пак ще се срещнем, с теб и с твоя новобранец. Скоро.
Рот кимна на Вишъс, изтри паметта на хората и се дематериализира.