Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
Една нощ, когато избледняващата луна се издигна само за няколко часа преди разсъмване, Майстора на Ястребите изпрати Барума по-далеч от обикновено и го накара да хвърчи във все по-разширяваща се спирала, която имаше за свой център Пастедион. Тук, в тази рядко населена местност, той не виждаше нещо повече от диви чукари, които се разстилаха в ръждивочервеникавото сияние на избуяващата трева до планинските върхове, сребристосини и мрачни, обвити във вечен сняг. Тогава почувства как волята на неговия господар заговори в съзнанието му и го накара да върви на юг покрай реката. Отначало Барума хленчеше и се съпротивяваше, понесен нагоре, сякаш с пороищата, които надигаха физическата река. От водата бликаше сребърен воал от първична сила — действителна опасност за слаба душа, водена по чужда воля. Но шепотът на Майстора обещаваше изтезания и в последна сметка Барума полетя на юг.
Там, където успяваше, той се дърпаше встрани от застрашителната пелена с нейните пипала от мъгла, които сякаш съзнателно се пресягаха да го впримчат и дръпнат към сигурна гибел. Затова оставаше дотолкова погълнат от реката, че мина известно време, преди да осъзнае, че има призрачен спътник. С ъгълчето на окото, тъкмо зад него и отляво, зърна мъглява форма, която го следваше. Винаги, когато обръщаше глава да види по-добре, фигурата се отклоняваше и изчезваше. Страхът започна да се надига също като пелената на водната сила и той чу собствения си глас да докладва на господаря.
— В такъв случай ще направиш добре да се върнеш — никога преди това омразният глас не му се бе сторил толкова добре дошъл.
Барума направи завой встрани от реката и започна да описва кръг назад, но се озова срещу огромна тъмна фигура: раздиплена черна дреха със сияещи по нея червени сигли, привързана с низ отрязани глави, а лицето почти не се виждаше под надвисналата качулка. Когато нададе уплашен вик, фигурата вдигна призрачната си ръка, отметна назад качулката и откри мрачните очи на Стария.
— И така, значи намерих своето врабче?
Барума беше в състояние само да издърдори объркан поток от мисли. Чу гласа на Майстора на Ястребите, в който се долавяше страх и сякаш идваше много, много отдалеч.
Симулираната фигура на Стария вдигна двете си ръце и между тях се появи тясна ивица от сивкава светлина. Той ги замаха напред-назад, ивицата се удвои, сетне се изви като змията на хвърлено въже и ги обгърна. Веднъж стабилизирана, тя нарасна, избуя нагоре и се смъкна надолу, докато накрая се превърна в стена, която ги обгради отвсякъде — трескава, с пламтящи на мръсния фон петна.
— Онзи, в чиито ръце си попаднал, няма да успее да проникне през това — Стария истински се забавляваше. — Разбира се, щом се върнеш в тялото си, той ще те разпита. Кажи му истината. Искам да му кажеш точно пред какво е изправен. Надявам се, че кучето мръсно ще има защо да се погърчи.
— Господарю, моля те да ме спасиш!
— По-нататък. Може би. Сега си ми полезен там, където се намираш. Къде те залови?
— В Индила. Бях на път към теб.
— Какво иска?
— Родри.
— Така ли?! Какво иска, идиотът му с идиот, да прави с Родри Мелуейд?
Някак смътно Барума разбираше, че пълното име на Родри беше важно, но в ужаса и омагьосаното си състояние можеше само да гледа като безумец.
— Не зная, господарю — рече най-накрая. — Или чакай! Иска да знае какво правиш. Нещо такова, не разбирам.
— Без съмнение не е споделил дълбоките си замисли с теб, о, не! — изведнъж лицето на фигурата се усмихна; усмивката представляваше призрачна гримаса, едно разтегляне на безкръвни устни и отваряне на куха пещера от тъмнина вместо лице. — Много добре, мъничък Барума. Кажи му всичко, което знаеш, а също му кажи, че Господаря на ефира е тук, в Бардек. Нека пръснем всички остри тръни сред неговите завивки и му пожелаем приятни сънища!
Проблесна ослепителносиньо сияние и Стария изчезна. Стената от мръсна светлина вися неподвижна още миг, сетне се разтвори в нищото. Там стоеше и чакаше огромният симулиран образ на Господаря на Ястребите. По неговото лице беше изписана ярост, която сякаш издуваше кървавочервената му одежда.
— Това беше Стария, господарю.
В кътчето, където бе скътал потайно своята омраза, Барума се разсмя, защото видя как Майстора на Ястребите се сви на ефирно равнище. От страх. Сетне фигурата се изду и стана по-голяма от обикновено, надвисна над него и го принуди да коленичи.