Магия за зора
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магия за зора». Краткое содержание книги:
За момент си спомни какво усещаше, когато й се усмихваше по този негов особен начин, и й се дощя да повърне.
— Защо наричаш това рана? — поиска да знае тя.
— Защото това рано или късно ще го затрие.
— Хубаво. Как ми се иска да съм там и да гледам.
— Никой не очаква от теб да се чувстваш по-различно, изискано мое момиченце. Но не разбираш ли? Ти си също толкова невинна, колкото ако те беше вързал и те беше изнасилил.
— И боговете са ми свидетели, че това най-много ме мъчи. Усещах се отвратително безпомощна.
— Та ти наистина си била безпомощна.
— Е, да, вярно е. Но ми е дяволски трудно да си го призная.
— От друга страна, циреите трябва да се пробиват.
Тя замахна на ужким да го удари и той й се усмихна.
— Наистина се връщаш към старото си аз. Но не разбираш ли, че има нещо много странно? При положение че Перин наистина не владее деомера, то тогава, в името на всички пъкли, искам да знам откъде му идва силата? Какво му е нанесло раната?
— Колкото и да ми е омразно да говоря за онова скапано и червясало копеле, трябва да призная, че въпросът представлява известен интерес.
— Голям интерес представлява, особено за Невин. За съжаление в момента няма отговор.
— Ако някой може да го открие, това ще е Невин.
— Точно така. Особено след като го докопа.
— Има ли намерение да го издирва?
— Всъщност не. Чаках да поукрепнеш, но вече смятам, че ще можеш да го понесеш. Перин върви по петите ни.
Усети как кръвта й се оттегли от лицето. Саламандър хвана китката й и я задържа с две ръце.
— Ти вече не си застрашена, наистина не си.
— Може би не сега, но какво ще стане, когато тръгнем отново по следите на Родри?
— Дотогава Перин ще е на път за Елдид под въоръжена охрана. Ето какво, в двора има деомерец на име лорд Мадок. Той е наредил Перин да бъде арестуван, щом влезе в града, сетне ще го препрати при Невин. От онова, което си ми разказвала, променливата жига в дисагите на лордчето ще е повече от достатъчно основание за кралските стражи да го арестуват.
— Значи отиваме в Дън Девери?
— Точно така. И може да не ни се наложи да го напускаме. Познаваш ли братовчеда на Родри, Блейн от Кум Пекл?
— Познавам го.
— В момента добрият гуербрет е в двора. Невин иска от нас да говорим с него. Изглежда кралят е съобщил, че желае да се види с Родри. Очевидно различните гуербрети го търсят и когато го намерят, ще го изпратят право в Дън Девери.
— Кралят ли? Че защо…
— Не зная, но смятам, че можем да предположим. Кралят знае, че Рийс няма да има наследници за Аберуин.
— Ще го призоват да се върне.
— Точно така. Й съвсем скоро ти, Джил, ще имаш великолепна сватба.
— О, нима? Говориш като селския идиот. Помисли! Никога няма да допуснат наследникът на Елдид, най-важният ран в кралството, да се ожени за копелето на един сребърен кинжал. Единственото, на което бих могла да се надявам, е да съм отново негова скапана метреса, да живея в двора му и да мразя жена му. Разбира се, ако продължава да ме иска. Ти какво си мислиш, че това е една от твоите приказки ли?
— Имам определено и противно чувство, че съм смятал точно това. Джил, моля те да ми простиш.
Тя само сви рамене и се загледа в обработваемата земя, която се плъзгаше покрай тях. Стадо бели говеда с ръждивочервени уши пиеха от реката. Пазеха ги едно момче и две кучета.
— Прощаваш ли ми? — попита най-сетне той.
— Прощавам ти и се извинявам, все още не съм се оправила.
— Точно така. След като подмамиш Перин при нас, би могла — стига да искаш — да си отидеш, без да се виждаш с Родри.
— Никога. Може да ме прокълне, като ме види, но искам да му кажа, че не съм спряла да го обичам.
Саламандър понечи да рече нещо, но тя зарови лице в ръцете си и зарида.
Кралският палат в Дън Девери беше огромен — шест брохови кули, съединени с обширен комплекс от по-малки брохове, заобиколен от пристройки и защитен с две крепостни стени. Като почетен гост Блейн, гуербрет Кум Пекл, разполагаше с луксозен апартамент в една от външните кули и прозорците му гледаха към парка, който се простираше между двете стени. В приемната му стая имаше четири стола с възглавници от лилаво бардекско кадифе, както и маса, и собствено огнище. Блейн не се интересуваше от подобен лукс сам по себе си, но го оценяваше като признак на кралското благоразположение. Разбира се, имаше и още нещо — при това му идване го придружаваше съпругата му Канифа и той искаше да я вижда заобиколена от удобства. Висока жена с тъмна коса и кафяви като на сърна очи, Канифа беше толкова спокойна, колкото той лесно възбудим. Бракът им беше уреден, както обикновено става, но вътре в себе си Блейн смяташе, че е случил изключително със съпругата си. На моменти дори признаваше пред себе си, че я обича.