Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Блейс натисна копчето и Броули рухна на пода. Очите му така и си останаха — отворени, а на лицето му беше замръзнал ужас. Блейс дълбоко въздъхна, гледайки го.
Нещо отвътре го караше да съжалява, но той беше наясно, че в дадения случай убийството беше неизбежно. Блейс се обърна към нападателите си, които тъкмо бяха дошли на себе си и се опитваха да се изправят на крака.
— Вие двамата — застанете от тази страна на масата. — Блейс им показа по-отдалечения от него ъгъл на масата, държейки ги на прицел. Те се приближиха към трупа на Броули, погледнаха го и отново се втренчиха в пистолета.
— Мисля, че най-добре е да го хвърлим някъде от някой покрив — рече Блейс. — Това, което той възнамеряваше да направи с мен, ще е добре и за него. Трябва да изглежда така, все едно се е качил за нещо на покрива рано тази сутрин и е паднал оттам — за предпочитане откъм странична уличка, където няма да открият тялото му поне няколко часа. А колкото по-късно го намерят, толкова по-добре — и за вас, и за мен. Предполагам, че ключовете от колата са у него. При всички случаи го занесете до колата и ще го откарате някъде, където има подходящ покрив — гледайте да са поне десет етажа.
Той ги гледа още няколко секунди.
— Да-а — продължи той, държейки пистолета все още насочен към тях, — аз все пак се надявам никога повече да не ви видя, но ако това стане, ще трябва да се оправям и с вас.
Те мълчаливо го погледнаха, после, без да кажат нищо, вдигнаха тялото на Броули и се изнесоха.
Като остана сам, Блейс отново седна до масата, опря лакти върху й и притисна чело към хладната й блестяща повърхност, стискайки силно с ръце главата си. Тресеше го. Друг изход от създалото се положение нямаше. А сега трябваше да се обади и да отмени покушението.
Той все още стискаше пистолета в ръка. Когато го остави на масата, забеляза, че ръцете му треперят. Ако онези двамата се върнеха, едва ли щеше да се справи с тях.
Блейс отново погледна към пистолета и тогава видя, че го е оставил върху някакво неотворено междупланетно съобщение, което явно беше пристигнало след разговора му с Ара. Беше от Старата Земя, което означаваше, че го е изпратил Дахно. Блейс взе плика и го отвори. Писмото беше кодирано, но той отдавна беше свикнал с тези неща и го прочете, все едно четеше обикновено писмо:
„Скъпи мистър вицепрезидент,
Надявам се да се срещна с вас примерно след тринадесет дни междузвездно време в хотела, за който ви бях споменал в последното си писмо, в околностите на град Денвър. Трябва да вземете със себе си пет от най-преданите Кучета. Може да потрябват.