Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Разрушителят на светове
Разрушителят на светове - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Разрушителят на светове

Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:

Той трябваше да изиграе решаваща роля в историята на цивилизацията.
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 136
Перейти на страницу:

Блейс натисна копчето и Броули рухна на пода. Очите му така и си останаха — отворени, а на лицето му беше замръзнал ужас. Блейс дълбоко въздъхна, гледайки го.

Нещо отвътре го караше да съжалява, но той беше наясно, че в дадения случай убийството беше неизбежно. Блейс се обърна към нападателите си, които тъкмо бяха дошли на себе си и се опитваха да се изправят на крака.

— Вие двамата — застанете от тази страна на масата. — Блейс им показа по-отдалечения от него ъгъл на масата, държейки ги на прицел. Те се приближиха към трупа на Броули, погледнаха го и отново се втренчиха в пистолета.

— Мисля, че най-добре е да го хвърлим някъде от някой покрив — рече Блейс. — Това, което той възнамеряваше да направи с мен, ще е добре и за него. Трябва да изглежда така, все едно се е качил за нещо на покрива рано тази сутрин и е паднал оттам — за предпочитане откъм странична уличка, където няма да открият тялото му поне няколко часа. А колкото по-късно го намерят, толкова по-добре — и за вас, и за мен. Предполагам, че ключовете от колата са у него. При всички случаи го занесете до колата и ще го откарате някъде, където има подходящ покрив — гледайте да са поне десет етажа.

Той ги гледа още няколко секунди.

— Да-а — продължи той, държейки пистолета все още насочен към тях, — аз все пак се надявам никога повече да не ви видя, но ако това стане, ще трябва да се оправям и с вас.

Те мълчаливо го погледнаха, после, без да кажат нищо, вдигнаха тялото на Броули и се изнесоха.

Като остана сам, Блейс отново седна до масата, опря лакти върху й и притисна чело към хладната й блестяща повърхност, стискайки силно с ръце главата си. Тресеше го. Друг изход от създалото се положение нямаше. А сега трябваше да се обади и да отмени покушението.

Той все още стискаше пистолета в ръка. Когато го остави на масата, забеляза, че ръцете му треперят. Ако онези двамата се върнеха, едва ли щеше да се справи с тях.

Блейс отново погледна към пистолета и тогава видя, че го е оставил върху някакво неотворено междупланетно съобщение, което явно беше пристигнало след разговора му с Ара. Беше от Старата Земя, което означаваше, че го е изпратил Дахно. Блейс взе плика и го отвори. Писмото беше кодирано, но той отдавна беше свикнал с тези неща и го прочете, все едно четеше обикновено писмо:

„Скъпи мистър вицепрезидент,

Надявам се да се срещна с вас примерно след тринадесет дни междузвездно време в хотела, за който ви бях споменал в последното си писмо, в околностите на град Денвър. Трябва да вземете със себе си пет от най-преданите Кучета. Може да потрябват.

Президентът“.

Той остави писмото и се хвана за телефона, за да се обади на Ахрам Моро.

— Блейс Аренс! — възкликна онзи. — Моите Кучета са ви много, много благодарни, тоест, извинете ме, вашите Кучета — вашите и на Дахно. Тази вечеря беше истински празник за тях.

— Радвам се, че им е харесало — произнесе Блейс, — защото имам някои неприятни новини за вас. Ще трябва да отложим за неопределено време работата, която бяхме планирали. Току-що получих известие от Дахно.

— О — каза Ахрам. После настъпи тишина, а след това той заговори отново, вече с по-жизнерадостен тон: — Да, те наистина ще бъдат малко разочаровани. Но не смятам, че това ще ги наскърби много, тъй като миналата вечер в известна степен е достатъчна компенсация.

— Петима от тях няма да останат разочаровани — уточни Блейс. — Знаете ли адреса на офиса ни в Екюмени?

— В Екюмени ли? Да, знам го.

— Хубаво. Тогава незабавно ми изпратете петима от най-добрите ви Кучета. Ще ги очаквам след три часа. Сега ми се налага да изляза, но след три часа ще се върна.

— След три часа ли, Блейс Аренс?

— Да, след три часа — потвърди Блейс. — А, и нека се приготвят за междузвездно пътуване — отиваме на друга планета.

— На друга планета? — като ехо повтори Ахрам, но в гласа му вече имаше нови нотки. — Как ли ще им завиждат останалите!

— Необходимо е те да бъдат тук след три часа. Наемете кола, самолет, изобщо всичко, каквото е необходимо, и им купете каквото ще им е нужно за пътуването. Всички разходи ще ви бъдат възстановени.

— Не се притеснявайте за това, Блейс Аренс. Имаме предостатъчно средства.

— Да се надяваме — изрече Блейс. — Те ще пътуват с мен.

— Ама и вие ли заминавате? — недоверчиво попита Ахрам.

— Да, за известно време — отвърна Блейс.

— Но тогава от кого ще получаваме заповеди, след като нито вие, нито Дахно няма да сте тук?

— За това ще ви съобщят допълнително от офиса — поясни Блейс, — а за останалото — действайте както обикновено. А сега — довиждане.

Той прекъсна връзката, без да дочака отговора на Ахрам. Блейс се надигна трудно, канейки се да тръгва, но изведнъж си спомни, че ще трябва да позвъни на още едно място. Обади се в агенцията, където си беше резервирал билет преди няколко дни. Дневната смяна още не беше дошла, и той предаде на нощния дежурен, че ще му трябват още пет места. Тази молба предизвика известно объркване, и накрая, след доста висене и чакане му отговориха — но не беше дежурният, а друг човек.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)