Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Накрая освободи и старшите, които все още бяха на масата му. Блейс беше убеден, че те няма да си тръгнат, преди самият той да стане от мястото си, дори и в залата да не останеше никой друг. След всичко това се прибра в стаята си, свърза се с пилота и му заповяда да подготви машината за излитане в пет сутринта, а после си легна в кревата и моментално заспа.
На следващия ден още в шест сутринта той позвъни на Нортън Броули и му заповяда веднага да дойде в офиса. Броули се появи точно след четиридесет минути, които му беше отпуснал Блейс, за да се приведе в приличен вид. Юристът изглеждаше доста недоволен, че са го измъкнали така ненадейно от кревата, но усещаше, че ситуацията вероятно е доста сериозна.
— Май рано сте станали, а, Блейс Аренс?
— Да, познахте — кимна Блейс, — но като се имат предвид обстоятелствата, хич не е рано.
— Сериозно ли е? — попита Броули.
— Да — отговори Блейс. — Вчера наблюдавах генералната репетиция на покушението над Маккей. Нивото на подготовка изобщо не се е променило. Имах възможността да проуча отблизо охранителната служба на Маккей, и сега съм напълно убеден, че всеки опит за покушение е предварително обречен на провал. Затова реших да отменя тази акция. Но може би някой ден, когато сме по-подготвени, пак ще опитаме.
— А Ахрам Моро? Той знае ли за това? — поинтересува се Броули.
— Не — поклати глава Блейс, — каня се да му кажа, но исках вие пръв да го разберете, в случай, че той ви позвъни днес.
— Ясно. — Лицето на Броули стана бяло като платно — дали от гняв или от изненада, Блейс не знаеше, — но гласът му все още беше спокоен.
— Дахно ми е оставил указания какво да правя в такива ситуации. — И Броули се надигна от мястото си. — Те са в една папка в колата, която е паркирана в подземния гараж. Почакайте, аз ей сега ще ги донеса.
Блейс го изгледа, присвил очи.
— Вие имате инструкции от Дахно, за които не сте ми казали нищо? И ми го казвате едва сега? — бавно процеди Блейс, без да сваля очи от Броули.
— Точно така — отвърна Броули, — сега се връщам. — Той излезе.
Блейс въздъхна и се отпусна назад в креслото. Разбира се, очакваше някой и друг подводен камък, но точно такова развитие на нещата — не.
След няколко минути Броули се върна, но не сам. Заедно с него в кабинета влязоха и двама яки младежи, не толкова високи като Блейс, но с телосложение на истински борци. Те застанаха от двете страни на Блейс.
— Блейс — Броули държеше папка в ръцете си, но не я отваряше, — сигурен ли сте, че няма да размислите върху решението си да отмените акцията на Кучетата?
— Абсолютно съм сигурен — рече Блейс и отмести креслото от масата, за да освободи колената и краката си.
Броули зарови в папката, но извади оттам не лист с инструкции, а импулсен пистолет, който насочи срещу Блейс. Разстоянието беше едва десетина фута.
— Не мърдайте — заповяда той, а после се обърна към помощниците си: — Хванете го, но без да оставяте следи. Ще го хвърлим от покрива.
Двамата биячи извадиха от джобовете си малки, но яки палки и се насочиха към креслото на Блейс, преграждайки пътя му от две страни. Блейс остана неподвижен, докато те не го наближиха съвсем. Той се държеше с две ръце за креслото. В един момент го изтласка изпод себе си и остана приклекнал, а после се завъртя така, че главата му сочеше към единия от нападателите, а краката му — към другия.
Много хора не се съобразяваха с дължината на ръцете на Блейс, да не говорим пък за краката му. Токовете му така халосаха единия от младежите, че той отлетя към стената, глухо се удари в нея и тихо се смъкна на пода.
През това време палката на втория изсвистя във въздуха там, където трябваше да бъде главата на Блейс, ако беше останал в креслото си.
Блейс още един път пъргаво се завъртя и „изстреля“ краката си в другата посока. Единият му крак изби палката от ръката на нападателя му, а другия попадна в слабините му — онзи мигновено се сви на две.
Всичко стана толкова бързо, че Броули успя да стреля едва след като и втория нападател падна. Но Блейс имаше късмет — Броули уцели креслото.
Блейс се претърколи изпод масата и хвърли попадналата му палка право в лицето на Броули. Онзи инстинктивно вдигна ръце, защитавайки се, но палката го цапардоса в дясното слепоочие и той отлетя към вратата. Блейс веднага скочи на крака, хвърли се към него и му изтръгна пистолета. Сърцето му биеше бясно. Броули, без да премигне, гледаше пистолета, който сега беше насочен към него.
— Не… — започна той.