Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
панталона, съвпадаше с усещането в бикините на Бернадет. Докато размишлявах над
собствения си пълен резервоар и очаквах прекрасното облекчение и дразнене, си представях,
че и тя изпитва същото.
Дразнеше ме фактът, че нямаше да мога да я придружа в дамската тоалетна. Шокирано
осъзнах, че се интересувам повече от образа на Бернадет, уринираща мощно в блестящата
тоалетна на ресторанта, отколкото от великолепното вино, вкусната храна в петзвездното
заведение и светския разговор. Зачудих се какво ли биха си помислили приятелите ни, ако
знаеха, че съзнанието ми е фокусирано върху радостите, които жена ми изпитваше, когато
сдържаше нуждата си, и върховното удоволствие, разпростиращо се по ерогенните й зони,
когато се освобождаваше. Е, вероятно не биха изчакали дори идването на сметката.
Въпреки светските ми скрупули, мислите ме отнасяха все по-далеч от разговора в
ресторанта. Забавлявах се с откачената идея колко секси би било въобще да не посетим
тоалетната и едновременно да намокрим гащите си. Никога преди не ми бе идвало наум да
търся сексуално удоволствие чрез фантазията как пикая в дрехите си. Но седнал до
елегантната маса в ресторанта, си представях какво вълшебство би било да наблюдавам как
Бернадет се напикава тихо, докато и аз самият усещам топлота и мокрота в скута си.
Собственото ми физическо блаженство щеше да подсили воайористичната тръпка от
изучаването на лицето на Бернадет, докато тя уринира. Ах, да можех да държа ръката й над
масата и да гледам как чертите й омекват, когато се предава на мокротата. Ах, да можех да
надникна под масата и да видя как нежните й колена потръпват, а красивият й панталон
потъмнява от влага. Макар да се надървях от тези мисли, бях достатъчно разумен, за да ги
оставя настрани за употреба у дома, а не да ги споделя с приятелите си в ресторанта.
Неохотно отблъснах фантазията назад, преди да се изпразня или напикая в панталона си. И
тогава очите ми срещнаха тези на Бернадет. Сигурно бе забелязала замисленото ми лице,
защото усмивката й загатваше за удоволствие и любопитство.
Най-после тя се надигна и потегли в посоката, накъдето отиваха дамите, изпили
прекалено много вода и вино. Наблюдавах съблазнителното й дупе, докато се отдалечаваше.
После, докато се преструвах на заинтересуван от обсъждането на местните джаз квартети, се
зачудих колко силна щеше да е струята на Бернадет, колко дълго щеше да продължи и колко
широка щеше да е усмивката й, докато се наслаждаваше на усещанията. Дали щеше да се
опипва и да желае да съм до нея? Дали в съседната кабинка щеше да седи жена, която да чуе
лекото изскимтяване, когато Бернадет свършеше?
Моят ред да напусна масата дойде скоро, след като Бернадет се върна с лъчезарен вид.
Бях съвсем сам в мъжката тоалетна. За първи път в живота си, реших да се изпикая седнал.
Затворих очи и си представих, че съм Бернадет. Чувствах се страхотно, но знаех, че трябваше
да се приберем у дома и да се изчукаме, преди да откача напълно.
Когато пристигнахме в къщата, Бернадет ми показа ясно, че пикочният й мехур отдавна
е забравил отиването до дамската тоалетна. Типично за нея, без никакви задръжки, тя ми
демонстрира приятната смесица от нужда и възбуда, които изпитваше, докато се удържаше.
Бързайки зад полюляващия й се задник нагоре по стълбите, почувствах, че тузарската
вечеря с приятелите ни бе само прелюдия.
Влязохме в спалнята и светнах лампата.
— Хайде — извика тя и ме задърпа към банята.
Спрях. Изглеждаше абсурдно, но знаех какво искам.
— Чакай — казах задъхано.
Тя се засмя весело.
— Дерек, ако изчакам още малко, ще си намокря панталона.
— Да — отвърнах обнадеждено.
Бернадет ококори очи.
— Е, освен ако не искаш… — примирих се.
Зачаках да видя дали щеше да се втурне към банята. Но тя остана на мястото си и
блесналите й очи осветиха стаята.
— О, Дерек — изстена тя и се предаде на удоволствието.
Потръпна, когато започна да се облекчава. След миг стискаше здраво панталона си,
празнувайки с дръзки милувки онова, което се случваше под него.
Беше мой ред да застина на място. Загледах как течността се просмуква в плата, потича
надолу по краката й я образува локва на дървения под. Беше божествено преживяване.
Бернадет се смееше, танцуваше и стенеше. Беше омагьосана от чувствената си забрава.
Мокреше панталона си заради мен и се забавляваше безумно.