Робинята

— Много си хубава.

— Бях.

— Все още си.

Не й даде възможност да спори. Покри тялото й със своето. Членът му се пъхна между

бедрата й, намирайки топлота и влага.

— Трябва да го направя бавно — каза той извинително. — Трябва да внимавам със

сърцето си, поне за известно време.

— Можеш ли да го направиш? — попита тя с невинно ококорени очи.

— Мога да опитам.

Кейт се вгледа в него за миг. Напрежението напусна тялото й, а тя разтвори крака и се

подготви за него.

Беше мокра, а той бе корав като камък и проникна в нея леко и гладко.

Тя вплете пръсти в косата му, привлече главата му към себе си и пое стона му така,

както тялото й поемаше члена му. Майкъл се почувства у дома.

Притискаше се към нея, пъхнал ръце под задника й. Когато тласъците му се ускориха и

станаха по-животински, той усети нежните й пръсти на рамото си.

— Спокойно — прошепна му тя. — Бавно, давай бавно.

Помисли си, че я е наранил, но осъзна, че тя се тревожи за него.

— Майната му — прошепна той. — Нуждая се от теб.

Кейт не възрази, когато той проникна в нея отново. Стегна краката си около него и заби

нокти в рамената му. Тихите й стонове го подлудяваха. Искаше да я чука, докато тялото му

не го предадеше.

Тя се напрегна и повдигна хълбоци. Това ограничи тласъците му, но Майкъл знаеше, че

тя го прави заради собственото си удоволствие и това го зарадва. Кейт плъзна ръце надолу и

стисна задника му, а той й позволи да контролира мощните му тласъци.

— Да — изстена в деликатното й ухо. — Хайде, Кейт, изпразни се.

Тя изви гръб и извика, а членът му едва не изскочи от влагалището й. Собственият му

оргазъм бе като вълна, понасяща го навътре, преди да успее да си поеме дъх. Сърцето му

биеше лудо в гърдите, но не му пукаше. Знаеше само, че ръцете и краката на Кейт са около

него, а топлото й тяло поглъщаше пениса му жадно.

Най-после дишането му се нормализира и сърцето му забави ритъм. Кейт потръпна под

него и той се уплаши, да не би да плаче. Изтърколи се от нея и се вдигна на лакът. Тя се

смееше.

— Не е точно реакцията, на която се надявах — каза той, но смехът й бе заразителен и

откри, че се хили като идиот. — Не ласкаеш уменията ми.

— Просто си мислех нещо. Радвам се, че сърцето ти е по-силно, отколкото ме накара да

повярвам.

— Аз също.

Вторачиха се един в друг и в стаята се възцари тишина. Дъждът най-после поспря.

Небето притъмняваше със спускането на нощта. Кейт заговори след няколко минути.

— Благодаря ти.

Той притисна пръсти към устните й и тя ги целуна. После бавно погали бузата и врата

й. Усети я да се напряга, но успокои пламналата й кожа с нежни ласки. Белегът на гърдите й

бе по-хладен от околната кожа. Беше по-стар от неговия и не толкова зловещ, но все пак

белег.

Майкъл се вгледа в лицето й. Видя сълзите, които се стичаха от очите й, но не се опита

да спре плача й. Лежеше до нея, галеше съсипаната кожа и я оставяше да се наплаче.