Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Вече беше на друг нощен полет на „Търкиш Еърлайнс“ и се носеше в мрака над Средиземно море обратно към Англия. Откакто бе напуснала територията на Библиотека Александрина, се бе отдала на две неща: да остане невидима и да се подготви за това, което трябваше да направи след полета. Първото постигна, като хвана такси от „Корниш“ до квартал с голям пазар близо до „Борг Ел Араб“ Там намери банкомат и изтегли максималното количество пари, позволено от банката й. После влезе в най-близката банка и ги обмени за британски лири, след което обмени с кредитната си карта сума, еквивалентна на още двеста лири, и изтегли шестстотин турски лири. Това беше последният път, в който използваше картите си. Щеше да купи билета си до Великобритания на място, в брой и в последния възможен момент преди затварянето на гишето. Съветът пак щеше да успее да проследи действията й, но тя щеше да им предостави възможно по-малко време, за да съставят плановете си според ходовете й.
После се замисли за това, което я очакваше. В Англия, в Оксфорд, щеше да разполага с повече ресурси, отколкото в Египет. Знаеше, че хранилището на библиотеката не е там. Беше уловка, оставена от Пазителя. Всъщност известното й сега означаваше, че библиотеката може вече изобщо да няма хранилище. Разбирането й за историята все пак се бе променило веднъж, когато узна, че Александрийската библиотека може да е била открита, а после пак, когато разбра, че изобщо не е изчезвала. Сега, когато научи, че библиотеката е напредвала през историята, заедно с историята - направлявайки историята- и е станала дигитална, съставена от металически дискове, мрежи и общо пространство, историята за пореден път се превърна в нещо ново.
Преди излитането на самолета Емили намери кафене с интернет и откри терминал, възможно най- уединен при тези обстоятелства. Там пъхна дивидито на Атанасий в гнездото за преносими носители с надеждата да разбере от първа ръка нещо за съдържанието на библиотеката. Оказа се, че главното съдържание на диска е енкриптирано. Емили осъзна, че фактът не би трябвало да я изненадва. Но до недостъпната папка със съдържанието на диввдито имаше текстов файл с просто заглавие от две думи: „ЗаЕмили. txt.“ Атанасий е знаел, че въпросната пратка ще се озове в ръцете на Емили, и й беше оставил повече напътствия, отколкото му бе позволило времето им в живота. Дали е добавил файла в самия край, след нападението, докато е седял сам в подземния си кабинет и кръвта му е изтичала капка по капка? При мисълта гърлото на Емили се сви.
Файлът започваше с по-подробна версия на разказа, който Атанасий бе подел на пода в кабинета си. Емили го прочете с неимоверно напрежение.
Самата библиотека е започнала прехода си към компютризирана форма в края на 50-те години на XX век, когато широкото познание на Обществото за напредъка в областта на компютърните технологии е направило това възможно. Първоначално намерението на Обществото е било само да направи дигитални копия на физическите екземпляри в хранилището, но в началото на 60- те години двама от нашите Библиотекари в Съединените щати започнали да събират информация за ново изследване, провеждано в лабораторията „Линкълн“ в Мичиганския институт по технологиите, както и за новаторски проект за мрежа, разработван в УКЛА* и в правителствената Мрежа на агенции за проекти на съвременни изследвания, позната като ARPA. Макар че плодът на усилията им, по-късно наречен ARPANET - предшественикът на съвременния интернет - изпраща първите си пет съобщения едва през есента на 1969 година, ние сме видели потенциала на работата им много по -рано и съчетавайки го с технологии, които сме възприели от съветски изследователи, сме довършили създаването на първата си напълно функционална мрежа през 1964 година.
Докато четеше информацията, Емили отново си спомни думите на Арно Холмстравд: „Знанието не е кръгообразно. Кръгообразно е невежеството. Знанието е застанало в средата на старото, но винаги сочи към новото.“ Трансформирането на библиотеката през втората половина на XX век е доказателство за бъдещето на Пазителя. Повече от две хилядолетия библиотеката е била в състояние на постоянно действие и е добавяла информация от безброй векове, но се е насочила към новата дигитална ера и е повела нататък света около себе си.
Ясно е било, че светът се насочва натам. Ние сме го разбрали много преди всички други - и сме направили
Калифорнийски университет „Лос Анджелис“ - Бел. прев.
първите крачки. А после, когато е настъпил подходящият момент, сме помогнали и на други да се отправят по този път и сме се погрижили в развитието на тези нови технологии да е налице баланс. Все пак това се е случвало в разгара на Студената война. Не е било нито в наш интерес, нито в този на света, която и да било сила единствена да разполага с подобна технология. Погрижихме се знанието за нея да напредне и да се разпространи така, както трябва.