Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Но не гледката на старинните рафтове остави Секретаря без дъх. Той онемя от факта, че всички те, от първия до последния, бяха празни
ГЛАВА 102
По същото време, Александрия, Египет - 10.15 ч. (08.15 ч. по Гринуич)
Пакетът беше малък и тънък. Емили развърза връвта, разкъса хартията и се зачуди как е възможно вътре да има нещо достойно за библиотека от този калибър. Видяното в пакета заличи от ума й всякакви въпроси. Опита да прикрие изненадата си. В ръцете й лежеше малка пластмасова обложка, в която имаше сребристо диввди
Тя погледна към Атанасий, но умиращият вече бе започнал да говори
- Библиотеката може и да е стара... доктор Уес... но винаги е сочила към новото... възползвала се е от новото. Изпращаме информацията си във вид на диск, вместо на купища книги и листове, защото Александрийската библиотека... вече не е склад за ръкописи, документи и книги. Библиотеката, доктор Уес... тя е мрежа.
Историята на Александрийската библиотека, такава, каквато я знаеше Емили, отново се промени. Това беше дума, която не бе очаквала да чуе.
- Мрежа ли? - втренчи се тя в египтянина и обърна сребристото дивиди в ръцете си -Имате предвид, че е онлайн? В интернет? В уебмрежата?
- Нещо подобно - прошепна Атанасий. Дишаше все по-трудно, но на лицето му бе изписана усмивка на удовлетворение. - Очевидно е, че самият интернет е прекалено рискован... твърде обществен, твърде уязвим. Нашата версия е... така да се изразя... малко по-сигурна. Малко по-...защитена.
Отново се закашля. Този път кръвта бликна от устата му като порой и Атанасий се сгърчи от силата на конвулсията. Емили остави настрана дивидито, наведе се и взе египтянина в прегръдките си. Никога досега не беше виждала умиращ и изпитваше всепоглъщаща не обходимост да даде утеха на този добър човек в последните му мигове.
- Всичко е наред, Атанасий - прошепна тя. Тялото на мъжа постепенно се отпусна в ръцете й - Съобщихте ми това, което трябва да знам. Справихте се добре.
С последните останали му капки сила Атанасий вдигна глава към лицето на Емили, сграбчи я за рамото и доближи уста до ухото й.
- Наистина ли мислехте, доктор Уес... че още използваме дървени рафтове и шкафове? Този огромен град е станал тесен за библиотеката още преди две хиляди години... Наистина ли вярвате... че някое физическо хранилище може да я побере днес?
Очите му се приковаха право в тези на Емили. Задържа погледа й толкова дълго, колкото успя, опитваше се да я накара да разбере. И докато животът се оттичаше от тялото му и той потъваше в сън, от който нямаше да се събуди, тези очи, очите на новия Пазител, бяха последното, което видя.
ГЛАВА 103
Овалният кабинет, Вашингтон, окръг Колумбия -
08.30 ч. източно стандартно време (13.30 ч. по Гринуич)
Президентът на Съединените щати погледна над бюрото си към групата мъже, събрани пред него в Овалния кабинет. Събитията от последните три дни бяха толкова неочаквани, бяха се стоварили отгоре му така ненадейно и яростно, а сега се беше стигнало дотук. Трима от най-могъщите хора във Вашингтон - секретарят по отбраната, генерал със звезди, член на Обединеното главно командване, и началникът на Тайните служби - стояха пред него заедно със собствения му вицепрезидент. Не бяха дошли да намерят начин да преодолеят травмата или да му съобщят, че измамата срещу него е била разкрита. Не, идваха да му кажат, че събитията от последните дни са били началото на края, а самият край ще настъпи на другия ден. Следващият ден: денят, който ненадейно се очертаваше да се превърне в последния ден на мандата му.
- Ще възложа командването на операцията на армията - каза Аштън Дейвис. От самото начало на разговора беше сдържан, но решителен. - Военните са тези, които ви смятат за заплаха, следователно арестуването ви ще се извърши под пълномощията на военните.
- Заплаха! - едва не се разсмя президентът. - Това е смешно! Не съм никаква заплаха! Това са глупости!
- Поредица от екзекуции - убийства на най-близките ви помощници, господин президент - прекъсна го Хъскинс - не е никаква глупост. Терористи систематично убиват политически фигури не просто на американска земя, а в самата столица.
- Но аз нямам нищо общо с това - отговори предизвикателно Трейтъм. - Те бяха добри хора. Никога не съм правил нещо, с което да ги застраша.
- Това просто не е вярно - отговори Дейвис. - Може да не сте организирали смъртта им, но съветниците ви бяха убити от афганистанци, обявили джихад на всички във вътрешния ви кръг, свързани с незаконните ви дейности по време на възстановяването.