Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Дори не знаеш със сигурност дали е във влака.
— Съвсем скоро ще се потвърди, обзалагам се. Трябва да намерим черна раница, вероятно пълна с дрехи или с експлозиви, скрита зад панела на някое от помещенията за техническа поддръжка. Това е, ако имаме късмет — разсъждаваше на глас Тайлър. — В противен случай той вече е преместил раницата на някоя полица за багаж във вагоните и тя се е смесила с други пътни чанти. В такъв случай, независимо дали той е във влака, или не, влакът е подготвен да дерайлира.
— Пълни глупости. И какво общо имат помещенията за техническа поддръжка?
— Там беше скрил манекена. Следователно има достъп до тях. Няма значение как влиза — с ключ или по друг начин. А това значи, че може да влезе навсякъде в този влак, където уж всичко е под ключ. Така смятам аз.
— Но това е просто невъзможно.
Тайлър нямаше време за спорове.
— По принцип се опитвам да се доверявам на охраната. Но сега, понеже радиовръзката отпада, няма как да разчитаме на охраната — заключи той, връщайки се към въведените от него правила, с цел да се предпази. — Това означава лично аз да проверя всеки проклет манекен във влака. Имам нужда от твоите момчета — онези двамата от шести вагон, за да покрием последните четири задни вагона и да блокираме вратата на шести вагон. Не бива да му позволим да се измъкне и да стигне до предните вагони. Твърде много хора има там.
— Добре — въздъхна Купърсмит неохотно. — Ще го направя.
— И ще проверим помещенията за техническа поддръжка: търсим както тази раница, така и каквато и да било намеса — напомни му Тайлър. — Ще отделя специално внимание на навигационните системи.
— Така и така си го решил, давай.
Тайлър забърза напред.
— Ще поема девети вагон. Двамата вече проверихме служебното помещение в осми вагон. Остава много внимателно да бъдат огледани седми, шести и всички вагони напред.
— Ще ги огледаме — примирено обеща Купърсмит.
— Засега ще се съсредоточим върху задните вагони. Ако се наложи да минем напред и да разбутваме гостите, положението ще стане много деликатно. Не ми е ясно обаче какво може да е направил под вагоните.
— При тази скорост? — смая се Купърсмит.
— Има ли начин да стигне до електрониката там, долу?
Началникът по поддръжката се замисли. Лицето му помръкна.
— Ако наистина знае какво прави и разполага със схемите, е възможно да повреди модернизираните кабели. Но той не разполага със схемите, повярвай ми.
Тайлър не беше толкова сигурен, ала си замълча.
— А и все пак се движим с двеста и осемдесет километра в час. Няма как човек да оцелее и десет минути отдолу.
За Тайлър това беше все още възможност, която му предстоеше да провери. Не искаше да оставя никакво пространство на Алварес. Познаваше го.
— Ако намериш раницата, включи радиото и обяви, че си открил липсващата част. Ясно ли е?
— Липсващата част — повтори Купърсмит.
За такъв едър мъж той изглеждаше малко стреснат: лицето му се беше зачервило, а очите — поизпъкнали.
За пореден път Тайлър изпита облекчение, че Нел слезе от влака заедно с Гретхен Гохин. Имаше предчувствие, че Алварес се крие в девети вагон. В такъв случай влакът най-вероятно е обречен. Деветият, последен вагон, се намираше най-далеч от тълпата и затова представляваше чудесно място, където някой да се укрие. Тайлър се придвижваше бързо.
Купърсмит тръгна напред, за да изпразни задните вагони от всякакви пътници и да блокира преминаването от шести вагон към вагон-ресторанта.
Развълнуван и напрегнат, Тайлър влезе в девети вагон. Отиде до самия край, до заключената врата с брониран прозорец. Навън беше вече тъмно. От това място Тайлър не виждаше нищо. Обиколи вагона; опипваше последователно десетината манекени с човешки ръст, безразборно наслагани по седалките. Разтърсваше ги един по един, за да се увери, че вътре не се крие човек. Впрочем, размерът им не позволяваше някой да се мушне в тях. По-скоро Алварес навярно се бе облякъл като манекен.
Тайлър се впечатли от броя на манекените — истински режисиран маскарад, призван да впечатли медиите, за което плащаше, разбира се, Северното обединение.
Стигайки до предната част на последния вагон, на Тайлър вече му се гадеше, беше силно разочарован и започна да се съмнява в себе си. По метода на изключването прецени, че няма да намери Алварес скрит тук. Сега мислите му се насочиха към шаситата, където бяха открили истински тайник. Дали по време на изтощителното търсене той не ги бе заблудил някак? Ами ако Алварес е възнамерявал през цялото пътуване да остане извън влака? Тайлър си погледна часовника. Времето направо летеше. Влакът се движеше с пълна скорост. Нямаше никаква причина Алварес да изчаква. Колкото повече отлагаше, толкова по-голяма бе вероятността да го заловят.