Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— А как е с новата технология?
— Гохин използва съществуваща система, при която — най-общо казано — вагоните се захващат за релсите. Нещо подобно прилагат в Япония и Европа, но Гохин я доразви. Начална версия на тази технология се е използвала в Америка още през шейсетте години на миналия век по трасето Бостън — Ню Йорк. Сега системите изцяло се контролират от GPS технология. Не достигаме скоростите на Европа или Япония дори и със стабилизатори — както ги наричаме — но така или иначе увеличението е повече от два пъти.
— Тези стабилизатори — попита Тайлър през рамо, стигайки до края на вагона, — те ли са по CPS технология?
— Да, приспособени са към GPS. Локомотивът и всички пътнически вагони са синхронизирани и свързани с часовников механизъм. Много прецизна технология. Няколко пъти в секунда компютрите отчитат точното местонахождение на всеки вагон, а движейки се, вагоните изпращат сигнали към стабилизаторите в реално време. При промяна на центъра на тежестта силата на тежестта се изтласква надолу, вместо нагоре, и така влакът стои върху релсите.
Най-после влязоха във вагон номер седем. Сърцето на Тайлър биеше до пръсване от адреналина.
След като той подхвана темата за скоростния влак, беше невъзможно да накара Купърсмит да млъкне.
— Преди десетина години GPS технологията не беше достатъчно надеждна, особено за комерсиални цели. Военните я контролираха изцяло. Дори и днес повечето комерсиални GPS устройства не са съвсем прецизни, макар тази технология да допринася за усъвършенстването им.
Тайлър беше чул достатъчно. Мислеше, че вече разбира какво точно си е наумил Алварес. Учител по физика, спомни си той.
— Ето тук — посочи той, спирайки пред служебното помещение на вагон номер седем. Бръкна за ключове, но Купърсмит го изпревари и отключи вратата.
Помещението се оказа празно, както и очакваше.
— И защо беше цялото бързане? — изцъка саркастично Купърсмит.
Тайлър настоя да надникнат зад вътрешната стена — там, където Купърсмит му беше предложил да се скрие.
Нямаше сила, способна да го възпре да си изнесе лекцията докрай:
— При GPS линиите има тройно наслагване, което се прилага при всеки вагон. Всички компютри се проверяват взаимно, и то двукратно. Когато скоростта достигне максимума си и възникне опасност влакът да загуби стабилността си, стабилизаторите компенсират последователно скоростта на вагон след вагон. Пътниците дори не го усещат.
Тайлър направи път на Купърсмит, който отвори преградния панел; и тук беше празно.
— А ако тези стабилизатори се повредят? — продължи да разпитва методично Тайлър.
— Забрави. Изключено е. Обезпечават ги твърде много вторични схеми, твърде много дублиращи се елементи. И ако все пак някой излезе от строя, системата подава сигнал и локомотивът автоматично се изключва. Дори всичките да спрат да функционират, дори машинистът да не съумее да спре, системата ще преустанови работа.
— Но ако можеш да излъжеш някак системата? — не се предаваше Тайлър.
— Ще ти кажа: не можеш.
— Теоретично — опъна се Тайлър.
Купърсмит заключи помещението. Тайлър вече бе вперил поглед в дългата колона от манекени. Купърсмит отговори:
— Тогава влакът ще влезе в завоя и или ще се обърне, или ще продължи да се движи.
— С двеста и осемдесет километра в час?!
— Казвам ти, няма как да стане.
— А аз ти казвам, че ще се случи — увери го Тайлър.
33
Алварес седеше неподвижно. По пътеката на вагон номер осем се приближаваха двама мъже. Той ги наблюдаваше вече пет минути от разстояние на не повече от шест-седем метра, а те нямаха представа, че той е там. Влакът се движеше като по масло; на моменти се създаваше илюзията за неподвижност, ала един поглед навън разваляше усещането: светлините и размазващата се картина на пейзажа през прозореца отлитаха с невероятна скорост назад.
Алварес бе облечен не в работен гащеризон като на служителите от поддръжката, нито в униформата на охранителите, а в костюм на манекен за тестване при катастрофи, който си поръча по каталог месец по-рано. Беше го натъпкал в раницата; двете половинки на пластмасовата глава се оказаха най-големите предмети, които трябваше да носи. Костюмът представляваше ключът към неговото невидимо присъствие във влака. През последния половин час хората минаваха съвсем близо край него, без изобщо да го забележат.