Мистър Мерцедес
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Bill Hodges Trilogy #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-347-1
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мистър Мерцедес». Краткое содержание книги:
— Да, така е — отговаря той. В съседната стая започва нова песен и Барбара и приятелката ѝ Хилда закрещяват толкова силно от възторг, че писъците им ще счупят прозорците. Джером си представя три-четири хиляди Барбари и Хилди, които крещят на концерта утре вечер, и благодари на бога, че на майка му се падна да ги придружи.
— Елате, но не знам как да ви отворя — казва жената на телефона. — Преди да излезе, чичо Хенри включи охранителната аларма, а аз не знам кода да я спра. Мисля, че затвори и портата към улицата.
— Аз ще се оправя — казва Джером.
— Кога ще дойдете?
— След половин час ще съм при вас.
— Ако междувременно се чуете с господин Ходжис, ще му предадете ли нещо?
— Разбира се.
— Кажете му, че на мен също ми е много мъчно. — Тя млъква за момент. — И че редовно си вземам лекарството.
27.
Късно следобед в сряда Брейди се регистрира в грамадния „Мотел 6“ до летището, като използва кредитната си карта на името на Ралф Джоунс. Носи куфар и раница. В раницата има само една смяна дрехи, повече не му трябват, защото му остават само двайсетина часа, докато умре. В куфара са възглавничката с надпис „ГЪЗОПАРКИНГ“, торбичката за урина марка „Уринеста“, снимка в рамка, няколко самоделни ключа за детонатор (знае, че един ще е достатъчен, но не бива да рискува), джаджа 2, няколко найлонови торбички, пълни с метални топчета, и блокчета пластичен експлозив, които ще му стигнат да хвърли във въздуха и мотела, и съседния паркинг. Връща се при субаруто, изважда отвътре някакъв обемист предмет (доста се озорва, защото пакетът едва се е побрал в колата), занася го до стаята и го подпира на стената.
После се просва на леглото. Допирът на главата му до възглавницата предизвиква у него странно чувство за голота. Почти сексуално усещане.
Мисли си: „Имах период на лош късмет, но го преодолях и все още съм непобедим.“
Затваря очи. След малко вече похърква.
28.
Джером спира джипа така, че предницата му почти опира в затворената порта пред алеята на Лайлак Драйв 729. Слиза и натиска копчето на домофона. Наумил си е какво да каже, ако някой от охранителите, патрулиращи в Шугър Хайтс, го попита какво прави тук, но лъжата му ще мине само при положение, че жената от къщата потвърди версията му — нещо, на което не може да се разчита. Разговорът му по телефона с тази дама го кара да си мисли, че ѝ хлопа дъската. Стои пред портата и се опитва да изглежда така, сякаш е родственик на семейството, дошъл на гости, но кой ли ще му повярва — нали е чернокож? За щастие никой не идва да му иска обяснение и след минута-две Холи отговаря.
— Да? Кой е?
— Джером, госпожице Гибни. Приятелят на Бил Ходжис.
Следва дълга пауза и той се кани отново да натисне бутона, Когато Холи се обажда:
— Знаете ли кода за портала?
— Да.
— Добре. И щом сте приятел на господин Ходжис, може да ме наричате Холи.
Той набира кода, желязната порта се отваря и отново се затваря, след като колата преминава. Дотук добре.
Холи го чака зад входната врата и наднича през един от страничните прозорци като арестант в зоната за свиждане в затвор с максимална степен на сигурност. Носи пижама, върху която е наметнала пеньоар, косата ѝ е разчорлена. За миг Джером си представя кошмарен сценарий: Холи натиска паникбутона на охранителната система (сигурно е близо до мястото, на което е застанала) и когато охраната пристигне, го обвинява, че е обирджия. Или изнасилвач с перверзно влечение към бархетни пижами.
Вратата е заключена и той прави знак на Холи. Тя не реагира, сякаш е робот с изтощена батерия. После освобождава резето. Джером отваря и с влизането му се разнася пронизително пищене. Холи панически притиска длани към устните си и отстъпва няколко крачки назад:
— Олеле, недейте! Не искам неприятности!
Още по-нервна е от него и това го успокоява. Той въвежда кода за деактивиране на охранителната система и натиска бутона. Пищенето престава.
Холи се тръсва на стол с пищна дърворезба, който вероятно струва колкото годишната такса в престижен университет (е, може би не в Харвард).
— Ох! — изпъшква. — Най-ужасният ден в живота ми! Горката Джейни. Горката, горката Джейни.
— Съжалявам.
— Но вината не моя. — Погледът ѝ е войнствен, обаче е толкова уязвима, че предизвиква съчувствие. — Никой няма право да ме обвинява. Нищо не съм направила…
— Разбира се, че не си — казва ѝ Джером, заговаряйки на „ти“.