Мистър Мерцедес

— Били, Абаша не могат да очистят никого, Фабрицио е на оня свят, брат му е в лудницата, където сигурно се представя за Наполеон, а останалите са в затвора.

Ходжис не продумва.

— Е, добре — отстъпва Пийт, — никога няма да изтребим всички хлебарки по света, но все пак няма логика да са Абаша. Моите уважения, приятелю, но вече си пенсиониран. Бракуван си с печат „В оставка“.

— Да. Което означава, че могат да ми отмъстят безнаказано. Докато ти още имаш полицейска значка.

— Предположението ти е абсурдно. — Изабел скръства ръце, за да покаже, че въпросът е приключен.

Ходжис вдига рамене:

— Някой се опита да ме взриви и не вярвам, че Убиецът с мерцедеса притежава способностите на ясновидец и е разбрал, че проучвам историята с липсващия ключ. Дори да е така, защо да ме убива? Как този ключ ще ме отведе до него?

— Той е психопат! — отсича Пийт. — Не ти ли стига?

— Хубаво, но повтарям — откъде би могъл да разбере?

— Нямам представа. Слушай, Били, премълчаваш ли нещо? Нещо, което според теб е маловажно?

— Не.

— Аз пък мисля, че спестяваш нещо! — Изабел накланя глава. — Я кажи, ти спеше ли с нея?

Ходжис извръща очи към нея:

— Как мислиш, Изи? Погледни ме.

Изабел го изучава няколко секунди, после отмества поглед. Боже, колко близо беше до истината! „Женска интуиция — казва си той. — Добре че не свалих още килограми. И че не взех да използвам онази гадна помада за коса «Само за мъже».“

— Виж, Пийт, хайде, освободи ме вече. Искам да изпия една бира у дома и да размисля на спокойствие.

— Заклеваш ли се, че не криеш нещо? Кажи ми, сега сме насаме.

Без капка угризение Ходжис пропуска последния си шанс да каже истината.

— Нищичко не крия.

Пийт му казва, че ще поддържат връзка; утре или в петък ще го повикат да напише официални показания.

— На ваше разположение съм. Още нещо, приятелю. Послушай съвета ми. През следващите седмици внимателно си оглеждай колата, преди да седнеш зад волана.

На вратата Пийт го прегръща през раменете:

— Съжалявам. И за случилото се, и за въпросите, с които те тормозим.

— Няма нищо. Това ви е работата.

Хънтли го стисва здраво и му прошепва:

— Криеш нещо. За баламурник ли ме вземаш?

За миг Ходжис е готов да му се довери. След това се сеща за думите на Джейни: „Той е наш.“

Извръща се, хваща Хънтли за ръцете, поглежда го в очите и казва:

— И за мен е пълна загадка. Повярвай ми.