Клопка [bg]

— Не замесвай сина ми.

Джена вдигна ръце нагоре, сякаш се предаваше.

— Добре де, както и да е. Но това е истината. Всички ходеха в онзи клуб и се напиваха, а на връщане караха колите си. Ето защо двамата с Ноел решихме да организираме нещо такова у дома. Щяхме да останем на горния етаж, нямаше да им се пречкаме, щяхме да изстудим няколко бирички и да им ги оставим. Нямаше да ги насилваме да ги изпият, но какво толкова, ти също си била ученичка, нали? Децата и бездруго пият. Защо да не го направят в безопасна среда?

Уенди си спомни за надписите по време на събранието в училище по повод абитуриентското празненство: „Не и в нашия дом“ — кампанията против родителите, които организират събирания в къщите си. „Сигурността убива“ — бе заявил един от бащите и тя сякаш се бе съгласила до известна степен с него.

— Предполагам, че и Хейли Макуейд е присъствала? — забеляза Уенди.

Джена кимна с глава.

— Тя не харесваше много Аманда. Беше идвала у дома само веднъж. Дойде заради алкохола, така мисля. Появиха се само няколко деца. А Хейли Макуейд бе разстроена. Сърцето й беше разбито, задето не я бяха приели в университета. Скара се лошо с Кърби. Ето защо той си тръгна толкова рано.

Гласът й заглъхна. Тя отново погледна към водата в басейна.

— И какво стана? — попита Уенди.

— Хейли умря.

Каза го ей така.

Хамалите се препънаха по стълбите. Единият изпсува. Уенди и Джена Уилър стояха и мълчаха. Слънцето ги огряваше. Дворът се бе смълчал, всичко бе притаило дъх.

— Пи твърде много — рече Джена. — Свръхупотреба на алкохол. Хейли бе дребно момиче. В кабинета намерила неразпечатана бутилка с уиски. Изпила я. Аманда помисли, че е припаднала.

— Ти не се ли обади на 911?

Тя поклати глава.

— Ноел е лекар. Направи всичко възможно да я съживи. Но беше късно.

Джена извърна поглед от басейна. Взря се в Уенди с умоляващ поглед.

— Постави се на наше място, само за миг. Момичето беше мъртво. Нищо не можеше да се направи.

— Мъртвият си е мъртъв — каза Уенди, като повтори думите на Джена преди известно време, когато тя говореше за бившия си съпруг.

— Саркастична си, но имаш право — мъртвият си е мъртъв. Хейли си бе отишла. Беше ужасен инцидент, но нямаше връщане назад. Ние стояхме безпомощни над трупа й. Ноел се мъчеше да й направи сърдечен масаж, ала напразно. Помисли си само! Ти си репортерка. Отразявала си и такива случаи, нали?

— Така е.

— Наясно си, че родителите накрая влизат в затвора, нали?

— Да. Нарича се „непредумишлено убийство“.

— Но това беше нещастен случай. Не разбираш ли? Стават такива неща.

— Четири хиляди пъти в годината — уточни Уенди, като си спомни статистическите данни, цитирани от полицай Пекора.

— Хейли лежи долу. Мъртва е. И ние не знаем какво да правим. Ако повикаме полицията, отиваме в затвора. Случаят е ясен. Животът ни ще бъде съсипан.