Клопка [bg]

Уенди едва си поемаше въздух. Помъчи се да забави нещата, да поразмисли, да направи крачка назад. Хейли Макуейд е била убита три месеца преди да я открият. Защо? Нима Уенди мислеше, че Фил я е убил, в случай че Дан се отърве и тогава да има как да го закове?

Не, това нямаше смисъл.

— Уенди, аз съм баща. Не бих могъл да убия непълнолетно момиче. Не бих могъл да убия никого.

Тя осъзнаваше, че между вирусния маркетинг и убийството, между това да навредиш на старите си съквартиранти и да убиеш непълнолетно момиче се простира огромна пропаст.

Истината започна да прониква в съзнанието й, караше я да потръпва от ужас.

— Ти не си могъл да подхвърлиш мобилния й телефон в стаята му — изрече бавно Уенди. — Не знаеше къде се намира. — Главата й не преставаше да се върти. Тя се помъчи да се съсредоточи, опита се да схване смисъла на станалото, но изводът бе очевиден. — Не е възможно да си бил ти.

— Така е, Уенди. — Той се усмихна и лицето му възвърна спокойното си изражение. — Ето защо дойдох. Забрави ли? Казах ти, че идвам не заради себе си, а да ти помогна. Това е моят последен дар за теб.

— Какъв дар? Не разбирам. Как мобилният й телефон е попаднал в стаята на Дан?

— Знаеш отговора, Уенди. Притесняваш се, че си съсипала невинен човек. Но не си. Има само едно обяснение защо този телефон е бил в хотелската стая: през цялото време е бил у Дан.

Тя го погледна.

— Дан ли е убил Хейли?

— Разбира се — отговори той.

Тя не можеше да помръдне, не можеше да диша.

— Сега знаеш всичко, Уенди. Свободна си. Съжалявам. Не знам дали моят дар е достатъчна компенсация за онова, което ти сторих. Както ти казах още в началото, затова дойдох — за да ти помогна.

Фил Търнбол вдигна пистолета си. Затвори очи, лицето му бе спокойно.

— Предай на Шери, че съжалявам — каза той.

Уенди вдигна ръка, извика му да не го прави, втурна се към него. Ала беше твърде далече.

Той опря дулото под брадичката си и дръпна спусъка.