Красиви момичета

— Трябва да вървя — заяви Клеър.

Рик присви очи. Или беше изключително проницателен, или тя бе прекалено лесна за разчитане.

— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш какво става.

— Имам оръжие в ръцете си.

— Ами използвай го.

Двамата се взираха един в друг известно време. Отнякъде се разнесе лай на куче. Мина почти цяла минута, преди Клеър да изрече:

— Съжалявам.

— Продължаваш да го повтаряш, но не ми се струва да го чувстваш.

Този мъж изобщо не подозираше колко много съжалява.

— Трябва да тръгвам.

— С празен револвер, който беше заровен в земята? — Рик поклати глава. Вече не изглеждаше ядосан. Изглеждаше уплашен. — Лидия добре ли е?

— Да.

— Тя да не би…? — Разтри челюстта си с длан. — Да не се подхлъзна?

— Да се е подхлъзнала? — Клеър си представи как Лидия се подхлъзва и пада на пода. Внезапно осъзна какво имаше предвид Рик Бътлър. — Да — отвърна, защото сестра ѝ би предпочела тази ужасна лъжа пред истината. — Подхлъзна се. Пи малко вино и след това взе някакви хапчета, и в един миг просто не можеше да се спре.

— Защо?

Клеър бе живяла със зависимостите на Лидия цели шест години, преди да се скарат.

— Трябва ли да има причина?

Рик изглеждаше смазан. Той също някога беше зависим. Знаеше, че наркоманите винаги могат да си намерят причина.

— Съжалявам. — Клеър се чувстваше така, все едно някой бе сложил наковалня на гърдите ѝ. Вършеше нещо ужасно и непростимо. Можеше да долови гнева, разочарованието и страха във всяка черта на лицето на Рик. — Много съжалявам.

— Вината не е твоя. — Гласът му стана писклив по начина, по който изтъняват мъжките гласове, когато се мъчат да сдържат емоциите. — Защо ти е… — Той прочисти гърлото си. — Защо ти е оръжието?

Клеър огледа задния двор, сякаш някъде наоколо се криеше обяснението.

— Мислиш, че ще се опита да се върне тук и да се нарани?

Тревогата в гласа му направо ѝ късаше сърцето. Адамовата му ябълка продължаваше да играе, докато се опитваше да овладее емоциите си. Имаше сълзи в очите му. Изглеждаше толкова добър и мил. Точно такъв мъж, на какъвто винаги се бе надявала сестра ѝ да попадне.

А сега Клеър му разбиваше сърцето.

— Къде е тя? — попита Рик. — Искам да я видя. Искам да говоря с нея.

— Отивам да я настаня в клиника. Аз ще платя таксата. Намира се в Ню Мексико. — Стисна устни. Защо каза Ню Мексико?

— В колата ти ли е? — попита той.

— Линейката ще я откара на летището. Ще се срещнем там. — Побърза да добави: — Само двете. Помоли ме да ти предам да пазиш Дий. Не иска да я виждаш такава. Знаеш я колко е горда.

Рик бавно кимна.

— Не мога да повярвам, че се е поддала след всичкото това време.