Красиви момичета

А какво смяташе да прави тя с него?

Претегли тежестта му на ръка. Можеше да почувства студения метал през полиетилена.

Мразеше оръжия. Пол го знаеше. Нямаше да очаква да извади револвер от дамската си чанта и да го гръмне в лицето.

Това беше планът.

Усети как той се намества в главата ѝ като слайд, който се зарежда в проекционен апарат.

Клеър осъзна, че е бил там през цялото време и я е насочвал към дома на Лидия, витаел е в ума ѝ, докато е попивала ужасиите, сторени от съпруга ѝ.

— Проактивна намеса — би обяснил Пол. — Придобита в даден минал момент информация, която пречи на способността ни да обработваме нова.

Новата информация нямаше как да е по-ясна. Пол бе хладнокръвен убиец. Клеър беше пълна идиотка, ако вярваше, че ще пусне Лидия да си ходи. Знаеше прекалено много. А и беше заменима. Като нищо можеше да има таймер на главата си, отброяващ оставащите ѝ минути живот.

Ето каква щеше да е следващата ѝ стъпка: да вземе USB драйва от Адам Куин — или като го помоли, или като го заплаши с револвера, който държеше в ръцете си. Бе виждала какво може да причини тенис ракета на коляно. Не можеше да си представи вредата, която един куршум би могъл да нанесе.

Лидия беше права, че е необходима колкото е възможно повече информация. Трябваше да разбере защо съдържанието на флашката бе толкова важно за Пол. Ако успееше да си я върне, щеше да наклони везните в своя полза.

Внимателно извади оръжието от торбичката. Миризмата на смазан метал ѝ беше позната. Преди две години бе завела Пол на стрелбище за рождения му ден. Той се зарадва, но само защото бе решила да направи нещо напълно нехарактерно за нея. Да е стояла вътре най-много десет минути. Емоционалният товар да държи смърт в ръцете си я накара да побегне към паркинга, където се разплака. Пол я утешаваше и се смееше, понеже бе глупаво и тя знаеше, че е така, ала беше като вкаменена.

Пистолетите бяха шумни. Миришеха на опасност. Когато хвана заредения „Глок“, се разтрепери цялата. Не беше способна да използва огнестрелно оръжие. Нямаше нужната сила в ръцете да издърпа затвора. От отката се паникьосваше. Страхуваше се, че може да изтърве пистолета и случайно да убие някого или себе си, или да стане и едното, и другото. Боеше се, че изхвърлените гилзи ще изгорят кожата ѝ. Всеки път, в който дърпаше спусъка, страхът ѝ се прокрадваше все повече и повече, докато не започна да трепери толкова силно, че не можеше да държи оръжието.

Но това се случи по-късно. Преди още да стъпят на стрелбището, Пол помоли управителя да му даде подробни обяснения за всяко оръжие. Клеър беше изненадана от молбата му, защото смяташе, че съпругът ѝ знае всичко за всичко. Мъжът ги бе отвел до една стъклена витрина, където бяха изложени оръжията, които можеха да се наемат почасово: револвери, пистолети, няколко пушки и, най-обезпокоителното, автомат.

Избраха пистолет „Глок“, понеже марката беше известна. Бе деветмилиметров. Трябваше да се издърпа затворът, за да се зареди патрон в патронника. При револверите патроните просто се слагаха в барабан, барабанът се поставяше на отреденото му място, запъваше се ударната игла или чукчето, след което се натискаше спусъкът.