Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
„Слава на всички богове, че не всичко беше в сейфа ми, помисли пламенно той. — Слава на всички богове, че останалото е дълбоко погребано.“
После изведнъж в съзнанието му изплува една фраза от писмото на сина му: „… А като прибавите към тези фотокопия и другото нещо, което ви казах…“
Пребледня и, олюлявайки се, се изправи на крака.
— Моля да ме извиниш, тай-пан… аз… ще ви кажа лека нощ. Само ще отида да доведа Дайан и… ще… благодаря ти, лека нощ. — Той с бързи крачки се отправи към къщата.
Шокиран, Дънрос го изпрати с поглед.
— О, Кейси — каза Пенелоуп, — искам да те запозная с Кетрин Гавалан. Кетрин е сестра на Йан.
— Здравей! — Кейси й се усмихна и от първия момент я хареса. Намираха се в преддверието на приземния етаж, където много жени си приказваха, оправяха грима си или чакаха на опашка за тоалетната. Помещението бе просторно и приятно, а стените — покрити с огледала. — Имате същите очи — където и да ви бях срещнала щях да ви позная — каза тя. — Той е изключителен мъж, нали?
— Така мислим — отвърна Кетрин с усмивка. Бе трийсет и осем годишна, привлекателна, с приятен шотландски акцент, облечена със строга, дълга копринена рокля на цветя. — Този недостиг на вода е много неприятно нещо, нали?
— Да. Сигурно ви е много трудно с децата.
— Не, cherie, децата направо си умират от радост — обади се Сюзан де Вил. Тя бе на около петдесет години, шик и говореше с лек френски акцент. — Можеш ли да ги накараш да се къпят всяка вечер?
— Моите и двамата са същите — усмихна се Кетрин. — Това притеснява нас, родителите, но изглежда изобщо не безпокои децата. И все пак е много неприятно, ако трябва да поддържаш къща.
Пенелоуп каза:
— Господи, отвратително е! Това лято беше ужасно. Имаш късмет тази вечер, обикновено ставаме вир-вода! — тя разглеждаше грима си в огледалото. — Нямам търпение да дойде другия месец. Кейти, казах ли ти, че ще ходим за две седмици у дома, в Англия? Поне аз ще отида. Йан обеща да дойде, но за него човек никога не може да бъде сигурен.
— Той има нужда от почивка — каза Кейти и Кейси забеляза как очите й помръкнаха, а около тях под грима се появиха кръгове на загриженост. — Ще ходите ли в Еър?
— Да. И за една седмица в Лондон.
— Щастливка. Кейси, колко време ще останеш в Хонконг?
— Не знам. Изцяло зависи от делата на „Пар-Кон“.
— Да. Ендрю каза, че днес цял ден си преговаряла с тях.
— Не мисля, че бяха много въодушевени от факта, че трябва да преговарят с жена.
— Това е много меко казано — каза Сюзан де Вил през смях. — Разбира се, моят Жак е половин французин и знае, че жените се занимават с бизнес. Но англичаните… — тя силно повдигна вежди.
— Стори ми се, че тай-панът нямаше нищо против, но всъщност още не съм водила истински бизнес разговори с него.
— Но с Куилън Горнт сте — каза Кетрин и Кейси, която дори и в дамската тоалетна бе нащрек, долови особената нотка в гласа й.
— Не — отвърна тя. — Не съм — поне до тази вечер, — но шефът ми е разговарял.