![Самозащита [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/3/samozashchita-bg-download.jpg)
Самозащита [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #9
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-493-0
- Переводчик: Илия Годев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Самозащита [bg]». Краткое содержание книги:
Детективът Майло Стърджис насочва Луси за помощ към известния психиатър Алекс Делауер, който предполага, че това е може би детския й спомен за нещо твърде реално. Нещо като убийство…
Сценарий от Дентън Ул. Мелърс
— Вземете го за домашно четиво — каза Ап. — Симпатичен сте ми, но времето ви изтече. Имам уговорена среща.
Сгънах листа със записките и го прибрах. Ап захвърли обратно в коша папката, която бях използвал за подложка. Отидохме до вратата на кабинета.
— Не успях да открия настоящия адрес на Мелърс — споделих мимоходом аз. — Да знаете какво е станало с него?
— Кой, по дяволите, знае? Когато му казах, че няма къде да си завра този боклук, който е в ръцете ви сега, той ме наруга, изпотроши няколко мебели в колониален стил и излезе. Тогава го видях за последен път, хвала на Бога! Изплаши ме до смърт. След този случай си наех телохранител.
Излязохме, преминахме по коридора и през празната приемна. Отвори стъклената врата и я задържа отворена.
— Радвам се, че се запознахме, Сами. Какво те кара да бързаш толкова? Ха-ха-ха! Нека си дадем време сериозно да обмислим какъв продукт искаме да получим, нахвърлете нещо и тогава ще има с какво да замесим питата. Да кажем, за сряда. Да се срещнем и да обядваме заедно?
36.
Отидох пеш до търговската зона на Сенчъри Сити, намерих кафетерия със сепарета и седнах с чаша кафе и сценария на Дентън Мелърс пред себе си.
Скоро стана ясно, че това не беше пълният сценарий. Просто нахвърляне на идеята в пет страници — онова, което Ап бе нарекъл „анонс“.
Започваше със заснемането на мъж, наблюдаващ събличаща се жена. По лицето му разбираме, че е убиец психопат, но е красив, с мускулесто тяло. Типът мъж, който жените харесват.
В ръката си държи касапски нож. Нощ е. Лунната светлина пада върху острието и по него танцуват отблясъци.
Психопатът се изправя в прикритието си и се стрелва през плъзгаща се стъклена врата. Жената е под душа и се сапунисва. Камерата показва пяната върху гърдите й, пяна покрива вагината й. Тя мастурбира, изцяло отдадена на сексуалната наслада.
Психопатът се съблича и се къпе под душа, докато тялото на жената изстива на пода. После се облича, прибира се с колата у дома си, в съпружеското ложе. Жена му е млада, красива, видимо неизкусена. Обича го всеотдайно. Той е любовта и страстта на нейния живот.
Психопатът и съпругата му започват любовна игра и той нежно люби своята млада невинна жена — способен е да прояви чувствителност и търпение, когато обстоятелствата го налагат. Когато тя достига до оргазъм, камерата показва последователно ту лицето на съпругата, ту това на другата обладана от него жена — и двете негови избраници. Дългият, почти каталитичен оргазъм на съпругата контрастира с болезненото изражение върху лицето на другата жена. За психопата и двете са източник на наслада…
Насилих се да го дочета докрай, с мъка устоявайки на желанието си да захвърля сценария на боклука.
Вместо това, занесох го у дома и телефонирах на Майло още с влизането си. Не беше в участъка и трябваше да се задоволя с оставянето на съобщение в „Блу Инвестигейшънс“.
Опитах да се свържа с Луси в Брентууд. Телефонът беше изключен, вероятно спеше. Позвъних в службата си и изслушах оставеното за мен съобщение — Уенди Ембри искаше да поговорим относно някакви проблеми с плащанията. Това ме ядоса, затова не си направих труд да запиша оставения от нея телефонен номер.
Взех си бира от хладилника и наблюдавах как двама сърфисти се опитваха да уловят вечността.
Сценарият на Мелърс отекваше в главата ми като аварийна автомобилна сирена.
Него, Лоуел и Трафикънт ги бе събрало не изкуството, а омразата им към жените.
Бяха намерили общи интереси.
Излели са заедно нагоните си в нощта на празненството.
Лоуел закрива „Убежище“ по-малко от година след това.
Дали не беше намерил ново приложение за притежаваната от него земя?
Робин се прибра в чудесно настроение и накрая се озовахме в леглото. Опитвах се да пропъдя лошите мисли от главата си, чудейки се дали ще съм в състояние да се любя.
Когато настъпи моментът, вършех правилно нещата, но умът ми беше другаде, отдалечен като светлината на морски фар.
Скоро Робин задряма, а аз не можех да лежа — трябваше да стана. Но останах в леглото още известно време.
— Не можеш да заспиш ли?
— Може би ще се облека и ще се разходя с колата.