Самозащита [bg]

— Наистина ли?

— Да, беше доста ядосан, че го прекъсвам.

— О! — възкликнах аз. — Съжалявам. Сигурно при него има някоя важна особа.

— Не, той е сам с… — Закри уста с длан. Намръщи се. — Да, много важна особа.

— Някоя голяма звезда ли е при него?

Отново се зае с маникюра си.

Вляво от нея имаше коридор. Минах край бюрото и се насочих към коридора.

— Хей! — извика тя, но не тръгна след мен. Тъкмо завивах на ъгъла и чух, че натиснаха някакви бутони.

Минах през облицована със сив деколин врата, край филмови плакати, показващи прицелващи се едрогърди жени на възрастта на секретарката и сексапилни мъже с четиридневни бради, каращи велосипеди и даващи си вид, че са „войници на съдбата“. Филмите бяха със заглавия от рода на „Алеята на жертвите“, „Гореща кръв“, „Горещи гащи“, а датите на прожекциите на някои от тях не бяха много отдавнашни.

Обичайният асортимент за автокино.

В дъното на коридора имаше месингова врата, ръчно кована, която бе широко отворена. На прага й стоеше Ап.

Беше на около шейсет, висок около метър и шейсет и седем и тежеше не повече от петдесет и осем — шестдесет килограма. От буклите и брадата някога бяха останали само оредели кичури върху силно загорялото от слънцето теме. Носеше тютюнево жълта жилетка от кашмир върху лимоненожълта риза с копчета, черни панталони с безупречни ръбове и кафяви мокасини от крокодилска кожа.

— Разкарайте се веднага оттук — спокойно нареди той с тона на велик човек — или ще накарам да изхвърлят навън миризливия ви задник.

Спрях.

— А сега се завъртете в обратна посока.

— Мистър Ап…

Замахна с две ръце във въздуха като император, призоваващ боговете.

— Вече извиках охраната, нахално копеле. Тръгнете си и може би ще избегнете ареста, а вестникът ви ще остане белязан до второ пришествие.

— Не работя за вестник — обясних аз. — Писател съм на свободна практика и работя върху биографията на Бък Лоуел.

Вдигнах визитната си картичка и почти я наврях в лицето му. Той я взе с гневно движение, прочете я отдалече и ми я върна.

— Е?

— Попаднах на името ви, докато правех проучвания за Лоуел, мистър Ап. Нужни са ми няколко минути от времето ви.

— Мислите, че можете да нахълтвате тук като търговски пътник ли?

— Ако ви бях телефонирал, щяхте ли да ме приемете?

— Не, по дяволите! Нито пък сега ще ви приема. — Посочи ми вратата.

— Добре. Ще го напиша така, както го разбирам. Откупуването на правата за филмиране на „Команда: Прогони светлината“ от вас. Кредитирате реконструкцията на „Убежище“, за да гледате безучастно как само година по-късно всичко се проваля.