Стоманена целувка [bg]

Труди се размърда леко, но не се събуди.

Хенри нахлу вътре миг по-късно и двамата огледаха малката стая. Нямаше никого. Прозорецът беше заключен. И в дрешника не се криеше никой.

— Но…

Джини даде ножа на съпруга си, взе детето си и го притисна до гърдите си.

Дойдоха и Арни и Каръл. На лицата им се изписа облекчение, когато видяха момиченцето.

— Той тук ли е? — с треперещ тас попита Каръл и се огледа наоколо.

Арии, който беше предприемач по високите технологии, взе бебефона от масата до креватчето на Труди и поклати глава.

— Не, не е тук. Може да е на стотици километри. Хакнал е сървъра. — Той върна устройството на масата.

— Чува ли ни сега? — извика Джини, грабна бебефона и го изключи.

— Това не винаги прекъсва връзката — каза Арни, изключи го от контакта и добави: — Някои го правят само за да тормозят хората. Понякога, ако има видеомонитор, правят снимки или видеозаписи на деца и ги качват в интернет.

— Що за извратеняк би направил такова нещо?

— Не знам. Само знам, че са много. Искаш ли да се обадя на полицията?

— Аз ще се погрижа за това — отговори Джини. — Само ви моля да си тръгнете, ако обичате.

— Скъпа… — започна Хенри и погледна приятелите си.

— Веднага — тросна се тя.

— Да, разбира се. Много съжаляваме — каза Каръл и с искрена загриженост прегърна Джини.

— И не се тревожи за винената чаша — добави Арни.

След като те си тръгнаха, Джини отново взе ножа и носейки на ръце все още спящата Труди, провери всяка стая. Хенри вървеше до нея. Да, всички прозорци бяха заключени. Никой не беше влизал.

Джини се върна в спалнята, седна на леглото, избърса сълзите си и притисна до себе си дъщеря си. Вдигна глава и видя, че съпругът ѝ набира три цифри на мобилния си телефон.

— Недей. — Тя се надигна, грабна телефона от ръката му и прекъсна обаждането.

— Какви ги вършиш? — сопна се той.

— Телефонът ще позвъни след малко. 911 ще върнат обаждането. Кажи им, че си набрал номера по погрешка.

— Защо да го правя, по дяволите?

— Ако аз говоря с тях, тъй като съм жена, те ще помислят, че става въпрос за домашно насилие и може да изпратят някого. Трябва да им кажеш, че е било грешка.

— Да не си полудяла? — разбесня се Хенри. — Ние искаме да изпратят някого. Хакнаха уред в дома ни. Копелето развали вечерта ни.

— Полицаите няма да чуят, че сме оставили дъщеря си сама, за да отидем да пием някакъв прехвален алкохол с двама идиоти, защото ти искаш нов клиент. Наистина ли мислиш, че идеята е добра, Хенри?

Телефонът иззвъня. На екранчето не се изписа номер. Джини го даде на съпруга си и се втренчи гневно в очите му.

Той въздъхна и прие обаждането.

— Ало? — вежливо попита Хенри. — О, много съжалявам. 911 е номер едно на бързото ми избиране и го натиснах неволно. Исках да се обадя на майка си. Тя е номер две… Да, казвам се Хенри Сътър… — Той каза адреса им, очевидно в отговор на друг въпрос. — Искрено съжалявам… Благодаря ви, че се обадихте. Лека нощ.