Бягството [bg]

— Това е причината да съм тук. Аз разследвам убийството му.

Портиерът отново сведе очи към документите.

— Но вие служите в СВ, а той беше във ВВС.

— Генералът беше участник в обща разузнавателна операция на всички родове войски — отвърна Пулър, замълча за момент, наклони глава към портиера и тихо добави: — Изключително важна за националната сигурност.

Човекът нервно погледна към асансьорите.

— В такъв случай май не трябваше да го пускам горе — каза той.

— Кого? — остро попита Пулър.

— Приятеля на генерал Дофри.

— Този приятел има ли си име?

— Чарлс Абърнати.

— И какво търси там?

— Прибира някакви неща.

— Не разбирам — учудено го изгледа Пулър. — Пускате някакъв приятел в апартамента на Дофри, но на мен ми създавате трудности!

— Всъщност той живее там от време на време. Заедно с генерал Дофри.

— Но апартаментът е собственост на Дофри, нали?

— Фактически се води на една корпорация, в която работи господин Абърнати. Той има право да идва и да си отива, когато пожелае. На практика е тук доста по-често от генерал Дофри.

Пулър хвърли поглед към асансьорите и сведе очи към табелката с името на портиера.

— Вижте какво, полицай Хейнс — започна той.

— Аз не съм истински полицай, а само охрана. Можете да ме наричате Хейни.

— Добре, Хейни. Не искам да създавам проблеми на никого, но един генерал от ВВС е убит при много подозрителни обстоятелства. В същото време горе има някакъв негов приятел. Не мисля, че това е позволено.

Хейнс ставаше все по-нервен.

— Трябва да се кача в апартамента и да проверя какво точно прави този човек. Искам да спася всички евентуални улики — продължи Пулър. — Предполагам, че полицията вече е била тук.

— Не знам, може би са идвали, докато не съм бил на смяна. Длъжни сме да записваме всички посетители, но някои колеги не го правят.

— Значи проверката ми е още по-належаща. Става въпрос за националната сигурност, Хейни, а тя не е игра. И така, как възнамерявате да постъпите?

Хейни откачи един ключ от таблото зад гърба си.

— Последвайте ме, сър.

Спряха пред асансьорите и портиерът използва магнитната си карта да повика един от тях.

— Номер деветстотин четирийсет и пет — подаде му ключа той. — С това няма да имате никакви проблеми да отворите.

— Благодаря — каза Пулър и пое ключа.

— На вашите услуги, сър — отвърна Хейни и сковано отдаде чест само миг преди вратата да се затвори.

Пулър стигна до деветия етаж и забърза към апартамента на Дофри. В едната си ръка стискаше ключа, а другата лежеше върху ръкохватката на служебния ЗИГ П228. Спря пред вратата, огледа пустия коридор в двете посоки и притисна ухо към солидната врата. Не долови нищо освен монотонното бръмчене на климатичната инсталация.

Пъхна ключа в ключалката, превъртя го и побутна вратата. Едновременно с това измъкна и пистолета си. После затвори след себе си, приклекна и се ослуша.

Нищо.

Огледа се. Остана изненадан от просторния апартамент, подреден с отличен вкус. Всяка вещ подхождаше на останалите. Не можеше да повярва, че това изтънчено обзавеждане е дело на един отдаден на кариерата си генерал.