Мираж [bg]

— Много добре се справи там — похвали ме Алисън, като стигнахме в хотела. От управата ни предложиха чай, докато стаята бъде приготвена. — Искаха да приключат всичко това бързо и без усложнения. Доволни са, че им съдейства.

— Какво друго бих могла да направя?

— След преживяване като твоето… повечето хора биха показали признаци на посттравматично душевно разстройство. Много съм впечатлена, че не рухна пред инспектора и се владееше така добре.

— Разполагах с няколко седмици, за да се справя с най-лошото. И ще те помоля за услуга.

Обясних ѝ за семейството от пустинята, което ме бе прибрало, и дадох бегло описание на оазиса, който наричаха свой дом. Връчих ѝ останалите ми двайсет и осем хиляди дирхама и я попитах може ли да сътвори малко чудо и да уреди те да получат парите.

— Нищо не обещавам — отвърна ми, — но ще се опитам.

— Не искам властите да бъдат намесвани, те са малко подозрително настроени към правителството.

— Бербери ли са?

Кимнах.

— Откриването им ще е интересно предизвикателство.

— Може ли да те питам нещо направо?

— Разбира се.

— Полицията провела ли е издирване в пустинята близо до мястото, където съпругът ми е видян за последен път?

— Да, само че засега нищо не са открили.

Знаех, че под „нищо“ трябваше да разбирам, че не е имало труп, обгорен от слънцето и оглозган от диви животни.

— А този гид, който е видял Пол, описал ли го е подробно?

— Четох рапорта от службата по сигурност във Варзазат. Дава описание на мъж от бялата раса, към два метра висок, слаб, с дълга прошарена коса и няколкодневна брада. Прилича ли на съпруга ти?

Затворих очи и отново видях Пол с коса, падаща по раменете му върху бялата риза, докато бързаше за автобуса във Варзазат, и как при молбите ми да спре само ускоряваше крачка.

— Да, прилича на него.

— Разбира се, би могло да има друг бял мъж на тази възраст, с подобна фигура и коса, тръгнал към пустинята в този ден. Затова направих справка с колегите си от всички западни консулства и посолства тук. Няма изчезнал човек с такова описание.

Тя подбра много внимателно следващите си думи.

— Все още ли поддържаш твърдението си, че си го видяла по улиците на Варзазат по-късно този ден, няколко часа след предполагаемото му изчезване?

— Видях, каквото видях. Ала дали това, което някой от нас вижда някога, е истината? Или е онова, което искаме да видим?

Тя помисли над думите ми за момент.

— Повярвай ми, знам какво говоря, защото изгубих сестра си преди пет години при автомобилна катастрофа, в която аз бях пътникът — след като вече си преодолял първоначалната травма, тогава мъката изскача изневиделица и те сграбчва за гърлото. Не се изненадвай, ако сега, когато вече си вън от опасност, нещата станат малко трудни за известно време.