Мираж [bg]

Полицаите ме оставиха в помещението и си излязоха, без да ми кажат нищо. Вратата се затръшна злокобно зад тях и чух отвън да щраква резе. „Къде си мислите, че ще хукна?“, прииска ми се да извикам. Вместо това седнах на един от столовете, скрих лице в шепи и си помислих: „Каквото и да става, настоявай за адвокат и отказвай да отговаряш на въпросите им“.

Тогава неочаквано чух резето да се дърпа и вратата се отвори. Вътре влезе западнячка, малко под четиресетгодишна, облечена в безукорен ленен костюм и изгладена бяла блуза, с кожено куфарче в лявата ръка. Приближи се към мен с протегната ръка.

— Радвам се най-после да се запознаем, Робин.

Поех предложената длан, като се мъчех да схвана коя може да е тази жена и какво прави в марокански полицейски участък.

— Алисън Конуей, помощник-консул в американското консулство тук, в Казабланка. Нямаме много време, тъй като инспектор Ал-Бадизи и преводачът ще дойдат съвсем скоро. Искам да обясня, преди да е пристигнал…

Ала тя не успя да довърши изречението, защото вратата се отвори и влезе мъж на около четиресет и пет години. Имаше гъста черна коса, добре поддържани мустаци и носеше светлокафяв костюм. Стисна ръката ми и ме осведоми, че е инспектор Ал-Бадизи. Със себе си носеше папка с документи, която остави на масата. Помолих за вода. Той извика на някого в коридора. Междувременно към нас се присъедини друга жена — близо петдесетгодишна, със строги черти, облечена в тъмен костюм и с прибрана в стегнат кок тъмна коса.

— Това е мадам Зар — представи я инспекторът. — Тя ще ми превежда днес.

— Но нали сега говорим на френски?

Помощник-консулът, която вече бе седнала до мен, постави ръка на рамото ми.

— Реших, че ще е по-добре в името на яснотата всичко обсъждано да се превежда, за да няма недоразумения.

— Какво става тук? — прошепнах ѝ на английски.

— Просто остави инспектора да говори — отвърна ми тя също шепнешком. — Всичко ще бъде обяснено.

Водата пристигна. Вратата се затвори. Инспекторът седна и отвори папката си, като извади няколко копия на един и същ документ. После вдигна очи и ме изгледа с официална строгост. Заговори, а преводачката правеше пауза на всеки няколко изречения, за да ми предава думите му на английски.

— Госпожо, от името на Негово Величество и правителството му искам да ви поднеса най-искрени извинения за изпитанията, на които сте били подложена. Работихме, както помощник-консул Конуей ще потвърди, в много тясна връзка с американското консулство в Казабланка за вашето издирване. Изпитваме неимоверно облекчение и задоволство, че сте тук жива и надявам се, относително здрава.

Не казах нищо. Само кимнах утвърдително на възпитаните му думи.