Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Но по-страшното за него, по-ужасно дори от знанието колко много нощни елфи измираха от магиите на Нелтарион, бе онова, което се случваше с останалите дракони. След като ятото на Малигос бе на практика унищожено, Плетящият магиите щеше да пропадне в собствената си лудост. В крайна сметка видът му бе почти заличен. Веселият гигант щеше да изчезне, а на негово място щеше да се надигне злобен и самотен звяр.
Атаката, която бе разпръснала останалите безпомощно отвъд хоризонта, разтърсваше Крас до дъното на душата му. Той продължаваше да си повтаря, че Алекстраза ще бъде наред, че повечето дракони ще преживеят ужасяващия вятър, който ги беше отнесъл на половин свят разстояние. Историята настояваше, че е така, но сърцето му продължаваше да твърди обратното.
Той избърза пред Малфурион и направи отчаян опит да се трансформира. Той беше по-стар, по-мъдър и по-силен от по-младото си „аз“; можеше да се противопостави на Нелтарион с по-големи шансове за успех. Драконовият магьосник се бореше да се промени, да се превърне в това, което трябваше да бъде…
Накрая обаче успя само да се спъне, а после и да падне. Крас се стовари по лице на земята, където остана да лежи за момент, докато всичките му провали се надигаха, за да го премажат.
— Господарю Крас? — Малфурион му помогна да се надигне.
Засрамен от станалото, магьосникът погреба емоциите си под маската, която обикновено носеше.
— Добре съм, друиде.
Младият нощен елф кимна.
— Разбирам част от това, през което преминаваш.
Крас едва не се изрепчи на друида, че не би могъл изобщо да разбира, но почти незабавно осъзна колко груба и глупава би била подобна изгаряща забележка. Разбира се, че Малфурион разбираше; точно в този момент неговият народ, вероятно и онези, на които държеше, умираха.
Внезапно спътникът му погледна нагоре.
— Слава на Ценариус! Имаме късмет!
„Късмет?“ — Крас проследи погледа му и очите му срещнаха радостна гледка. Тиранде яздеше към тях, следвана от две други сестри. Водеха и две допълнителни пантери, очевидно предназначени за заклинателите.
Тиранде спря звяра си, скочи и прегърна Малфурион без никакъв срам. Другите две жрици учтиво сведоха поглед; Крас забеляза, че въпреки преклонната им възраст, и двете се държат с голямо уважение към по-младата сестра.
— Благодаря на Майката Луна — възкликна тя. — При всичко, което става наоколо, и появилия се по този начин Кориалстраз, се страхувах, че ти…
— И аз се страхувах, че ти… — отвърна друидът.
Крас почувства леко бодване в сърцето, което нямаше нищо общо нито със състоянието му, нито с това на Кориалстраз. Представяше си на мястото на двамата нощни елфи себе си и един друг.
Но това никога нямаше да стане, ако не намереха начин да спрат Пламтящия легион и Нелтарион.
— Трябва да потегляме — каза им той. — Ако искаме да имаме дори най-нищожна надежда да спрем Земния пазител, трябва първо да победим демоните.
Малфурион и Тиранде се разделиха с известно нежелание. Когато и двамата се бяха качили на пантерите си, групичката се обърна и се насочи към бойното поле.
Чуха крясъците и виковете много преди да видят първите кръвопролития. Битката изцяло бе сменила местоположението си, изненадвайки дори току-що я напусналите я жрици.
— Не трябва да е толкова близо! — избълва една от сестрите. — Линиите се разкъсват!
Другата кимна, а после се обърна към Тиранде:
— Господарке, трябва да намерим друг път. Този, по който дойдохме, е превзет.
И Крас, и Малфурион забелязаха използваното обръщение, но нито един от двамата не разбра какво означава. Тиранде прибави към мистерията, приемайки предложението по начин, подходящ за някой, стоящ начело:
— Водете, накъдето смятате за най-добре.
Те продължиха да яздят, търсейки друг път към армията. Пред тях се разкри нова пътека, но и тя водеше опасно близо до битката. Все пак изглеждаше, че нямат друг маршрут, освен ако не искаха да преминат изцяло зад силите на Рейвънкрест, което щеше да добави излишни часове към пътуването им.
Докато групата се движеше, Крас следеше бойните действия. Демоните се биеха така, сякаш все още смятаха да превземат този свят в името на техния господар, макар всъщност да имаха не по-малки шансове от нощните елфи да бъдат избити от Нелтарион. Аркемонд явно смяташе, че ако по някакъв начин успее да постигне пълен контрол тук, после ще може някак да победи и черния дракон. Крас не разбираше как точно очаква да постигне това, но ако някой можеше да измисли начин, той твърдо вярваше, че демоничният командир би бил този някой. Бъдещето вече не беше сигурно; всичко можеше да се случи.