Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Слава на Аспектите! — каза Крас, когато се отдръпна от връзката. Помагайки на нощния елф да се изправи, той обяви: — Сега имаме някакъв шанс!
— Но какъв? Първо демоните, а сега и това! Калимдор със сигурност е обречен!
— Може би, а може би не. Ще сторим каквото можем — Магьосникът внезапно се обърна в посоката, в която беше отлетял Кориалстраз. Хълмовете им пречеха да видят каквото и да било от предстоящата битка. — Както и други — добави мрачно Крас. — Както и други…
Двайсет и едно
Кориалстраз се блъсна в Нелтарион толкова силно, колкото можеше, като се целеше в най-слабо защитените от люспи места. В същото време червеният избълва огнен залп срещу очите на полуделия Аспект.
Успя да стресне Земния пазител, но Нелтарион не изпусна диска, както се беше надявал другият дракон. Черният го стискаше в смъртна хватка. Дори когато се завъртя неконтролируемо в небето, успя да запази достатъчно разсъдък, за да не изгуби безценното си творение.
Кориалстраз изсъска от ярост. Сам нямаше никакъв шанс срещу много по-големия дракон. По-лошо, червеният усещаше притеглянето на това, което Крас бе нарекъл Демонична душа, и знаеше, че Земният пазител може да направи и него роб със същата лекота, с която беше впримчил останалите.
Но консортът на Алекстраза въпреки всичко отказа да отстъпи. Беше се отдал изцяло на мисията си и щеше да се бие до смърт, ако съществуваше дори минимален шанс така да спаси съпругата си.
Преди Нелтарион да се е възстановил, Кориалстраз отново се блъсна в него, като този път заби глава в гърдите на черния. Аспектът изстена, когато му изкараха въздуха. Лапата му рязко се отвори и дискът падна.
— Нееее! — изкрещя Нелтарион. Той с бясна сила изблъска другия дракон, запращайки Кориалстраз да се върти в небето. След това Земният пазител се гмурна яростно към златния амулет. Аспектът летеше с такава смразяваща кръвта скорост, че успя да хване Демоничната душа, преди да е паднала прекалено ниско.
Черният бегемот се издигна отново и изрева от ярост по посока на по-дребния звяр.
— Как… смееш?!
Кориалстраз опита да си върне контрола над полета, но реагира твърде бавно. За негов ужас видя как Нелтарион насочва диска към него.
— Ще преклониш глава пред мен!
Ярката светлина смаза дракона. Тя гореше по-силно от всичко, което някога бе усещал. Сякаш люспите му се топяха, а костите пламваха. Изкрещя в агония.
Но въпреки това червеният се засили напред, а не назад. Докато се приближаваше към Нелтарион, се бореше с болката. Земният пазител изрева изненадано. Лудостта караше черния дракон да унищожава, а не да поробва, и сега това действаше срещу него.
Те се сблъскаха. От толкова близо Демоничната душа не беше толкова полезна, колкото явно си бе въобразявал Нелтарион. Двата дракона веднага откриха, че могат да разчитат само на ноктите и зъбите си, но Кориалстраз прибра своите.
Нелтарион се опита да захапе гърлото му. Червеният пое дъх и запрати огнена струя в лицето на Земния пазител. Този път атаката се оказа по-успешна. Черният дракон се завъртя назад, а главата му димеше.
Победата на Кориалстраз обаче се оказа краткотрайна. Махайки с криле точно отвъд досега му, Нелтарион притисна Демоничната душа до гърдите си и се ухили лудешки на опонента си.
— Вече не си ми забавен, млади Кориалстраз! Ти си комар за мен, насекомо, което трябва да бъде смачкано! Не си достоен да ми бъдеш роб…
И докато говореше, дискът заблестя ярко. Златното му сияние се разгърна и покри Нелтарион. В смеха му вече липсваше и капчица разум. Очите на Земния пазител заблестяха и той сякаш се уголеми.
— Насекомо! — повтори почти весело. — Всички вие сте просто насекоми за мен!
Черният дракон потрепери така, сякаш всеки миг ще се взриви. Той протегна свободната си длан към далечната земя.
Повърхността й се разтърси. Демоните и нощните елфи се разпръснаха още по-надалеч едни от други. Започнаха вулканични изригвания. Магма и огън се стрелваха високо в небето и валяха върху нещастниците, неуспели да избягат достатъчно бързо. Нелтарион използваше за безогледно убийство самата сила на земята, която се бе заклел да владее с мъдрост и грижа за равновесието. Пред очите на Кориалстраз Земният пазител покваряваше и изкривяваше ролята си, превръщайки се от Аспект на този свят в негова пълна противоположност.
Докато извършваше последното зверство, Нелтарион се промени още повече. В корема му се отвори прорез, а люспите се разкъсваха, все едно са от хартия. Но от раната не покапа кръв, а по-скоро чист пламък. Друг прорез се оформи на гърдите на дракона, а трети — от обратната страна на първия.