Здрач

— Всичко е наред, Бела — обеща той. — Ще бъдеш в безопасност.

Спринтирахме през тихият град към северната магистрала.

— Не бях осъзнал, че все още намираш животът в малкият град за скучен — каза той общително, и знаех, че се опитва да ме разсее. — Изглеждаше така, сякаш се приспособяваш доста добре — особено напоследък. Може би сам се хвалех, че правя животът ти малко по-интересен.

— Не бях мила — признах аз, като игнорирах опитът му за развлечение, гледайки към коленете си. — Това беше същото нещо, което майка ми му е казала, когато го е напуснала с мен. Можеш да го наречеш удар под кръста.

— Не се тревожи. Той ще ти прости. — Усмивката му бе малка, но не докосваше очите му.

Вгледах се отчаяно в него и той видя голата паника в очите ми.

— Бела, всичко ще е наред.

— Но няма да е наред, когато не съм с теб — прошепнах аз.

— Ще сме отново заедно след няколко дни — каза той, като стегна ръката си около мен. — Не забравяй, че идеята беше твоя.

— Беше най-добрата идея — разбира се, че е моя.

Усмивката, с която ми отвърна беше безрадостна и изчезна незабавно.

— Защо се случи това? — Попитах аз, гласът ми заразителен. — Защо аз?

Той гледаше мрачно към пътят пред нас.

— Вината е моя — бях глупак да те изоблича така. — Гневът в гласът му бе насочен вътрешно.

— Нямах това предвид — настоях аз. — Бях там, голяма работа. Това не притесни останалите двама. Защо този Джеймс реши да убие мен? Има толкова много хора тук, защо аз?

Той се поколеба преди да отговори.

— Огледах доста добре умът му тази вечер — започна той с нисък глас. — Не знам дали е имало начин да избегна това, веднага щом те видя. Наистина вината е твоя отчасти. — Гласът му беше ироничен. — Ако не миришеше толкова привлекателно сочно, може би нямаше да обърне такова внимание. Но когато те защитих… е, това влоши нещата. Той не е свикнал плановете му да се осуетяват, колкото и незначителен да е предмета. Той гледа на себе си като на ловец и като на нищо друго. Съществуването му е погълнато от преследване и едно предизвикателство е всичко, което иска от живота. Внезапно му предоставихме едно прекрасно предизвикателство — голям род от силни бойци, всички загрижени да защитят единственият раним елемент. Нямаш си и на представа в каква еуфория е в момента. Това е любимата му игра, и ние я направихме още по-вълнуваща за него. — Тонът му беше изпълнен с отвращение.

Той се спря за момент.

— Но ако не бях застанал пред теб, той щеше да те убие още тогава — каза той с безнадежден гняв.

— Мислех си… мислех си, че не мириша за останалите така… както за теб — казах колебливо.

— Това е така. Но това не означава, че не си изкушение за всеки един от тях. Ако беше привлякла преследвача — или който и да е от тях — по същият начин, по който привличаш мен, това щеше да означава битка още там.