Здрач

— Не мога да направя това — гласът на Едуард беше леден.

— Емет също трябва да остане — продължих аз. — Той определено забеляза Емет.

— Какво? — Емет се обърна срещу мен.

— Ще го хванем по-лесно, ако останеш — съгласи се Алис.

Едуард я изгледа скептично.

— Мислиш, че трябва да я оставя да тръгне сама?

— Разбира се, че не — каза Алис. Джаспър и аз ще я вземем.

— Не мога да направя това — повтори Едуард, но този път имаше следа от поражение в гласът му. Логиката работеше върху него.

Опитах се да бъда убедителна.

— Помотай се тук около седмица… — видях изражението му в огледалото и се поправих бързо — … няколко дни. Остави Чарли да види, че не си ме отвлякъл, и прати тоя Джеймс за зелен хайвер. Постарай се напълно да изгуби следите ми. След това ще се срещнем. Вземи заобиколен път, разбира се, и Джаспър и Алис ще се приберат вкъщи.

Можех да видя как обмисля въпроса.

— Къде ще се срещнем?

— Финикс. — Разбира се.

— Не. Той ще чуе, че отиваш там — каза той нетърпеливо.

— А ти ще го направиш да изглежда така сякаш е хитрина, очевидно. Той ще знае, че ние знаем, че той слуша. Никога няма да повярва, че отивам в действителност на мястото, където отивам.

— Проклета е — изкикоти се Емет.

— И ако това не проработи?

— Има няколко милиона души във Финикс — информирах го аз.

— Не е чак толкова трудно да намери телефонен указател.

— Няма да се прибирам вкъщи.

— Оу? — запита той, с опасна нотка в гласът си.

— Достатъчно голяма съм, че да си взема свое място.

— Едуард, ние ще бъдем с нея — напомни му Алис.

— Ами вие какво ще правите във Финикс? — попита я той язвително.

— Ще стоим на закрито.

— На мен ми харесва. — Емет без съмнение си мислеше как сгащват Джеймс.

— Млъкни, Емет.

— Виж, ако се опитаме да го нападнем, докато тя е още наоколо, има по-голяма вероятност някой да се нарани — тя ще се нарани, или ти, докато се опитваш да я предпазиш. Но, ако го хванем насаме… — Той замълча с лека усмивка. Бях права.

Джипът пълзеше бавно сега, докато карахме през града. Въпреки смелата ми реч, можех да усетя космите по ръцете ми да се изправят. Помислих си за Чарли, сам в къщата, и се опитах да си вдъхна кураж.

— Бела. — Гласът на Едуард беше много нежен. Алис и Емет погледнаха през прозорците си. — Ако позволиш да ти се случи нещо — каквото и да е — ще те държа отговорна за това. Разбираш ли това?

— Да — преглътнах аз.

Той се обърна към Алис.

— Джаспър може ли да се справи с това?

— Имай му доверие, Едуард. Той се справя много, много добре, като се има предвид всичко.

— Ти можеш ли да се справиш с това? — попита той.

И грациозната малка Алис изви устните си в ужасяваща гримаса и изпусна гърлено ръмжене, което ме накара да залепна за седалката от страх.

Едуард й се усмихна.

— Но запази мнението си за себе си — промърмори той внезапно.