Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
— Познаваш историята.
— Значи си роден на Земята преди междузвездните пътувания?
— Онова, което ни интересува сега, епископ Перегрино, е бъдещето на Лузитания, а не биографията на един Говорител на мъртвите, който е очевидно само на трийсет и пет години.
— Бъдещето на Лузитания е моя грижа, Говорителю Андрю, а не твоя.
— Бъдещето на хората от Лузитания е твоя грижа, епископе. А аз съм загрижен и за прасенцата.
— Нека не мерим чия загриженост е по-голяма.
Секретарят отново отвори вратата и в стаята влязоха Боскиня, дом Кристау и дона Криста. Погледът на Боскиня пробяга между епископа и Говорителя.
— На пода няма кръв, ако това е, което търсите — каза й епископът.
— Просто проверявах температурата — отвърна Боскиня.
— Това е топлината на взаимното разбирателство — рече Говорителя. — Не е нито жегата на гнева, нито ледът на омразата.
— Говорителя е кръстен като католик, ако и да не е такъв по вяра — рече епископът. — Аз го благослових и, изглежда, поради това стана хрисим.
— Винаги съм се отнасял с уважение към властите — отвърна Говорителя.
— Ти беше онзи, който ни заплаши с инквизиция — напомни му епископът. Но с усмивка.
Усмивката на Говорителя не бе по-малко ледена.
— А ти си онзи, който каза на хората, че съм сатана и не бива да разговарят с мен.
Докато Говорителя и епископът се усмихваха един другиму, останалите се засмяха нервно, седнаха и зачакаха.
— Ти свика това събиране, Говорителю — рече Боскиня.
— Простете ми — рече той. — Поканен е и още един човек. Нещата ще се опростят много, ако почакаме няколко минути да дойде.
Ела намери майка си извън дома им, недалеч от оградата. Лекият бриз, който едва шумолеше в капима, развяваше косите й. На Ела й бе необходимо известно време, за да осъзнае какво я изненада сега. Майка й не бе носила пусната косата си от години. Изглеждаше необичайно волна, още повече, че Ела можеше да види как се къдреше и виеше там, където от толкова време бе стягана на кок. Тъкмо тогава осъзна, че Говорителя беше прав. Майка й щеше да приеме поканата му. Независимо от срама и болката, които й бе причинило Говоренето му тази вечер, то я бе довело сега до това, да излезе навън, в мрачината след залез-слънце, да гледа към хълма на прасенцата. Или може би гледаше оградата. Може би си спомняше мъжа, с когото се бе срещала там или някъде другаде из капима, където са можели да се обичат незабелязани от никого. Винаги скришом, винаги тайно. Мама е доволна, помисли си Ела, дето се узна, че Либо е бил истинският й мъж, че Либо е истинският ми баща. Мама е доволна и аз съм доволна.
Майка й не се обърна да я погледне, макар сигурно да бе усетила приближаването й по силното шумолене на тревата. Ела се спря на няколко крачки от нея.
— Майко — рече тя.
— Значи не е било стадо кабри — рече майката. — Толкова си шумна, Ела.
— Говорителя има нужда от помощта ти.
— Така ли?
Ела й обясни какво бе казал Говорителя. Майка й не се обърна. След като Ела свърши, Новиня изчака малко, сетне се обърна и пое по склона на хълма. Ела изтича, настигна я.
— Майко — рече тя, — ще му кажеш ли за Десколадата?
— Да.
— Защо едва сега? След всичките тези години. Защо не каза на мен?
— Защото ти си свърши по-добре работата без моята помощ.
— Знаеше ли какво правя?
— Ти си моя стажантка. Имам пълен достъп до файловете ти, без да оставям отпечатъците си. Що за учител щях да бъда, ако не наблюдавах работата ти?
— Но…
— Прегледах и файловете, които криеше чрез името на Куара. Не си била още майка и затова не знаеш, че компютърната дейност на всички деца под дванайсет години се докладва всяка седмица на родителите. А Куара вършеше забележителна изследователска дейност. Радвам се, че идваш с мен. Каквото кажа на Говорителя, ще го кажа и на теб.
— Но ти вървиш в грешна посока — рече Ела.
Майка й се спря:
— Не се ли намира къщата на Говорителя до площада?
— Събирането ще е в покоите на епископа.
За първи път майка й се изправи лице срещу лице с Ела:
— Какво се опитвате ти и Говорителя да направите с мен?
— Опитваме се да спасим Миро — рече Ела. — И колонията Лузитания, ако успеем.
— Да ме изтикате в бърлогата на звяра…
— Епископът трябва да застане на наша страна, инак…
— Наша страна! Значи, когато казваш ние, имаш предвид себе си и Говорителя, така ли? Нима смяташ, че не съм го забелязала? Всичките ми деца, едно по едно — всички ви прелъсти…
— Не е прелъстявал никого!
— Прелъсти ви с това, че знаеше какво искате да чуете, с…
— Той не е ласкател — рече Ела. — Не ни казва онова, което искаме да чуем. Казва ни онова, което е истина. Той не спечели нашата привързаност, мамо, спечели нашето доверие.