Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Той се вдигна от ваната и мокър се приближи към камината, където се отръска като рунтаво куче. Мойра наблюдаваше как пламъците позлатяват тялото му, убедена, че е най-красивият мъж, който някога е виждала. Спусна надолу ръце към корема си, където бе сгушен плодът на любовта им. С нетърпение очакваше мига, когато ще вземе в ръце детето на Джак. Животът никога не й се бе струвал толкова хубав и щедър. Очите й натежаха и тя заспа с усмивка на уста.
Джак се вмъкна в леглото внимателно, за да не я събуди. Чувстваше се виновен. Страстната им любовна игра този следобед бе твърде изтощителна за нея, макар че втория път тя сама пожела. Той леко я прегърна и със задоволство я притисна към себе си, замислен за бъдещето им. За пръв път в живота си се осмели да по-мечтае за свои собствени деца. С радост очакваше да стане баща.
На устните му се изписа крива усмивка. Кой би могъл да предположи, че Черния Джак с радост ще приеме бащинството? Не той, със сигурност. Единственото, което очакваше Джак бе пътят към ада. Но благодарение на Мойра той можеше да се изсмее в лицето на дявола. Чудеше се дали лейди Амелия знае, че са се венчали. Разбира се, че знае, отговори си сам. Всичко, което държеше в ръцете си, целият му живот, бе резултат от нейната намеса.
21
Две седмици по-късно Мойра, Джак и цялото семейство О’Туул напуснаха Ирландия на борда на „Вони Принс“. Денят бе чудесен, времето — ясно и слънчево, а самото прекосяване на Ламанша премина без инциденти. За първи път Мойра живееше с усещането, че всичко в живота й е наред. Имаше семейство, което обичаше и съпруг, когото обожаваше. А в утробата й растеше и се развиваше нейното бебе. Това състояние на блаженство й помагаше да забрави всички неприятности, които бе преживяла в Лондон. Сега бе в безопасност, далеч от Роджър Мейхю и Хелфайър клуб.
На лондонското пристанище Джак нае екипажи, които да откарат двете семейства и багажа до имението Грейстоук. Докато се настаняваше в каретата, Мойра улови бегло сянката на мъж, когото й се стори, че разпознава, и дъхът й замря.
Изпуснатото възклицание накара Джак да се обърне тревожно към нея:
— Какво има, скъпа? Зле ли ти е? Да не е бебето?
Мойра разтърси енергично глава. Мъжът, за когото за момент си помисли, че позна, бе изчезнал в люшкащата се тълпа.
— Нищо. Изведнъж ми се стори… Няма значение. Сигурно съм се объркала.
След това децата с глъч и врява започнаха да се качват в каретата и мимолетната случка бе забравена.
Когато екипажът спря пред каменната фасада на имението Грейстоук, Мойра почти не дишаше от вълнение. Едва сега осъзна, че мястото й бе липсвало. Вече забелязваше подобренията, които Джак бе направил в нейно отсъствие, и нямаше търпение да види цялата къща, подредена и нагиздена.
Петибоун ги посрещна на вратата
— Добре дошъл вкъщи, милорд — поздрави той с ентусиазъм. — И вие, мис Мойра. Всички бяхме много разтревожени за вас. Знаех, че негова светлост ще ви намери. — Той гледаше с любопитство към Кевин и семейството му, но бе твърде възпитан, за да задава въпроси.
— Хубаво е да си у дома, Петибоун. Дяволски хубаво — говореше Джак, докато въвеждаше малкия антураж в къщата. — Моля те, поздрави, както подобава своята господарка. Мойра и аз се оженихме преди няколко седмици в Ирландия.
Лицето на Петибоун се озари.
— Венчахте се, казвате? — Той се обърна към Мойра. — Поздравления, милейди. Вие ще бъдете прекрасна херцогиня. Почакайте само да чуят Матилда и Джили.
— Направиха ли вече ремонта на горния етаж, Петибоун?
— Да, милорд. Стотина мъже работиха почти денонощно, за да свършат преди вашето завръщане.
Джак кимна.
— Много добре. Подготви западното крило за брата на Мойра и неговото семейство. Господин и госпожа О’Туул ще ни погостуват известно време, преди да продължат към Ейлсбъри Хол. — Той се обърна към Кевин и Кейти.
— Това е Петибоун. Като го опознаете, ще разберете защо не мога без него.
Икономът се изчерви от удоволствие.
— Лорд Джак е щедър на похвали. Предполагам, че всички са уморени от пътуването. Ще наредя да сервират чая направо в гостната.
Кейти имаше вид на човек, изпаднал в шок. Величието на Грейстоук я изуми. Матилда и Джили се материализираха отнякъде и последва обичайното представяне. След това Матилда поведе децата към кухнята да хапнат бисквити с мляко.
— Къщата ви е великолепна, лорд Джак — възторжено каза Кейти.
— Долният етаж все още не е напълно реставриран, но скоро ще заблести с предишното си величие. Къщата не е толкова впечатляваща, колкото е Ейлсбъри Хол но я чувствам като свой дом. Скоро ще заведа Мойра до Ейлсбъри Хол. Тя ще се влюби в местността.