Гарион

Аз се опитах да заглуша собствената си болка.

— Няма време за окайване, Поул — казах остро. — Трябва да отнесем бебето далече оттук. Чамдар ми се изплъзна, но може да е още някъде наоколо.

— Защо му позволи да избяга?

— Нямах друг избор. Трябваше да спася бебето. Нямаме повече работа тук, Поул. Да се махаме!

Тя се наведе и повдигна Гарион с тази особена нежност, която е проявявала винаги към многобройните малки дечица, които всъщност не бяха нейни собствени рожби. Когато се изправи, очите й бяха добили стоманен блясък.

— Чамдар има да отговаря за много неща.

— Така е, Поул, и аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да съм сигурен, че ще отговаря поне седмица. Какво стана с Алара?

— Скочи от ръба на една скала. Тя е мъртва, татко.

Яростта ми отново се възпламени.

— Това ще струва на Чамдар още една седмица — обещах.

— Добре. Аз взимам детето, а ти тръгвай подир Чамдар.

Поклатих глава.

— Няма да я бъде тая, Поул. Най-напред ще отведа вас двамата на безопасно място. Моята основна грижа и отговорност е загърната в това одеялце. Да вървим!

Двамата с Поул напуснахме селцето и навлязохме дълбоко в гората, като се държахме далече от пътищата и всичко, което само далечно напомняше за пътека. По това време на годината подобно пътуване не беше никак приятно. Реших проблема с прехраната на Гарион по много находчив начин — откраднах коза от една усамотена ферма.

Най-накрая се спуснахме от планината и аз отведох Поул в нейната къща в Ерат. След това се отдалечих на известно разстояние и призовах близнаците. Говорих с тях толкова кодирано, че не съм сигурен дали ме разбраха напълно. Оставаше ми само да се надявам, че са схванали за какво става дума, когато им казах, че ми трябват в „розовата градина“.

После се върнах в оплетената с розови храсти къща на Поул.

— Трябва да пристигнат съвсем скоро — казах й. — Ще остана, докато дойдат.

— Аз ще се справя, татко. Не позволявай на Чамдар да ти се изплъзне.

— По-важно е да не му позволя да ме проследи. Ще остана. И не се опитвай да спориш с мен за това! — Погледнах през прозореца към оголената от зимата градина. — Мисля, че къщата ти е прекалено усамотена, за да си в безопасност тук. Изчакай да мине зимата, а после намери някое отдалечено село или самотна ферма и се слей с останалите сендари. Не прави нищо, което би привлякло вниманието, докато аз не се разправя с Чамдар.

— Както кажеш, татко.

Винаги ставам нервен, когато Поул се държи прекалено смирено.

Близнаците явно бяха дешифрирали моето послание, защото пристигнаха на следващата сутрин. Поговорих с тях накратко и поех на север към Боктор, за да се срещна с Преследвача. Длъжността, ако изобщо можеше да се нарече така, в този момент беше заемана от един скромен и малко известен чиновник в разузнавателното управление, на вид напълно незабележителен човечец на име Конар.

— Трябва ми принц Келдар — рекох рязко. — Къде е той?

Конар внимателно отмести купчината документи, които четеше в момента.