Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Крофт — изломоти тя, разкъсвана от смях и престорен гняв, — пусни ме. Ще ме смачкаш.
— Точно така. Тази поза може да е удобна за мен, но килимът не е много дебел, нали? — Изправи се на крака, вземайки я със себе си.
Стаята се завъртя за момент край Мърси и тя се вкопчи в Крофт, за да запази равновесие. Когато всичко отново си дойде на мястото, тя се намери легнала по гръб върху изпомачканите чаршафи на леглото. Крофт вече си разкопчаваше дънките. Видя, че е напълно възбуден. Той потрепери, когато легна до нея й я привлече в обятията си. После шеговитите искрици изчезнаха от очите му и на тяхно място се появи много по-сериозно изражение.
— Винаги те желая толкова много — удивено промълви той.
— Имам чувството, че губя инициатива в нападението — прошепна Мърси.
— Няма нищо — увери я с дрезгав глас, докато снишаваше устни към гърдата й. Целуна я с нежна наслада и пак вдигна глава. — Аз ще се погрижа за всичко.
— Така си и мислех — замечтано прошепна тя и помилва стегнатия му гръб. — Крофт, толкова много те обичам.
— Знам — отвърна и очите му заприличаха на стопено злато. — Усещам го всеки път, щом те погледна или докосна. И представа си нямаш колко ми е хубаво да знам, че си тук и ме чакаш. Не мога да го сравня с никакво друго изживяване.
— Много точно мога да си представя какво е, защото знам, че и ти си тук и си мой. Неповторимо чувство, нали?
— Невероятно чувство. — С нежно, страстно стенание зарови лице в извивката на шията й. Мърси потрепера, когато той прокара длан надолу между гърдите й и върху малката извивка на корема й. Едната й ръка се спусна надолу по бедрото му.
— Мила моя.
— О, Крофт! — Тя отново потрепера, когато ласките му станаха още по-възбуждащи. Пръстите му я докосваха с невероятна нежност и я караха да тръпне. Милваше я, докато цяла пламна от желание.
Мърси направо подлудяваше от тази чувствена игра. Вкопчи се в Крофт, опитвайки се да го задържи до себе си.
— Сега — трескаво изрече тя и лекичко захапа ухото му, — желая те сега.
— Не може да ме желаеш повече, отколкото аз те желая.
После бавно я облада и тя посрещна това с радост, правейки невъзможното, за да го обгърне. Двамата бяха пленници на обятията си.
Бурната, невероятна страст ги отведе до разтърсващо силен оргазъм, който сякаш продължи един безкраен миг, преди да ги понесе по буйното море на страстта. Рееха се заедно, вкопчени в обятията си, докато любовта и ранната утрин ги къпеха с лъчите си.
Два месеца след завръщането им от Колорадо, Мърси стоеше на една ниска стълба между две високи редици от рафтове, пълни с използвани книги, и почистваше горните лавици. Работата й в книжарницата никога не свършваше.
Докато работеше, тя планираше наум предстоящата вечер. Крофт щеше да се върне от двудневното си пътуване до една от школите в Калифорния. Искаше да приготви нещо специално за него. Нещо друго, освен скандално късата си прозрачна пижама, която си бе купила неотдавна за медения им месец.
Пресни стриди би било добре. Плюс салата от маруля с настъргано сирене, може би. И бутилка шардоне.
Плановете за вечерята тъкмо се бяха наредили както трябва, когато Мърси усети, че вече не е сама в магазина. Звънчето на вратата не бе прозвучало, но ръката й застина върху една от лавиците. Мърси се подсмихна.
Крофт се бе върнал.
Завъртя глава и го видя, застанал на другия край на пътеката. Тъмен, строен и стаено опасен, но не и за нея. Както обикновено, се бе появил без звук, но тя знаеше, че е съвсем истински. Държеше един пакет в ръка.
— Крофт? Очаквах те след няколко часа.
Той се усмихна и разтвори ръце, когато тя слезе от стълбичката и се втурна към него с радостна усмивка на лицето.
— Свърших рано. — Целуна я страстно, преди да пъхне пакета в ръцете й. — Ето. Това е за теб.
— Какво има вътре?
— Подарък от Рей Чандлър.
— Чандлър? — Тя сбърчи нос, докато спомените изплуват в съзнанието й. — А, да, приятелят ти. Човекът, чиято дъщеря си спасил от онзи остров. Как така го срещна?
— Казах ти, че работи за правителството. Тъй като не съм добре запознат с различните правителствени власти, с изключение на Рей, реших да му изпратя онзи микрофилм, който си намерила в „Долината“.
— Чудех се какво си направил с него. — Мърси припряно разопакова пакета. — Но защо ми е изпратил подарък? Той даже не ме познава.
— Не, но е благодарен за подаръка, който му направи.
— Филма? — Мърси вдигна очи. — Какво имаше на него?
— Списък с имена. Някои от тях са крупни търговци на наркотици, с които Гладстоун е въртял сделки, когато се е подвизавал с името Грейвз. Останалите са имена на някои интересни потребители.