Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Тихичко се измъкна от леглото и посегна да облече халата си. Доберманът, който се беше качил до нея, се върна обратно и легна до приятеля си в ъгъла. Мърси влезе в банята, без да безпокои Крофт. Когато се върна след няколко минути, вече знаеше, че той привършва е медитацията. Не бе помръднал, но тя усети, че сетивата му се връщат към околната обстановка. Бавно бе започнала да свиква с едва доловимата връзка помежду им.
— Добро утро — тихо каза и мина пред него. Изражението му се промени, когато вдигна очи към нея.
Далечният поглед изчезна, заменен от топлина, която сгря цялото й същество.
— Добро утро — рече той.
Мърси се усмихна и седна срещу него, подгъвайки крака в имитация на неговата стойка.
— Мисля, че е време да си поговорим.
Той леко се усмихна.
— За какво?
— Има няколко въпроса, свързани с нашите отношения, които все още не са уредени.
— Всичко е уредено, Мърси.
Знаеше, че той й говори съвсем сериозно. Погледна го със смаяни очи.
— Така ли?
— Ще има някакъв период на свикване, но това не е важно. Единственото важно нещо е, че ще бъдем заедно.
— Наистина ли? — Изведнъж като че остана без дъх.
— Обичам те. Животът ми няма да бъде пълноценен без теб, Мърси.
Вълна на облекчение се разля по жилите й.
— О, Крофт, и аз се чувствам така. Знам, че искам да прекарам с теб остатъка от живота си. Не мога да обясня защо, но съм абсолютно сигурна в това. Обичам те.
Крофт се взря в очите на Мърси, докато утринната светлина блестеше през прозореца. Любовта му към нея бе ясна и несдържана в дълбините на очите му с цвят на лешник. Тя усети как пръстите му се сплитат с нейните и разбра, че връзката между тях не може да бъде разкъсана. Двамата принадлежаха един на друг и приемаха този факт.
Истината сияеше между тях. Две сърца, два свята потрепнаха, загубиха очертанията си и най-накрая се вплетоха в един зашеметяващ кратък момент.
А после този момент на просветление отмина, заключен завинаги в сърцата и умовете им.
— Естествено има една-две подробности, които трябва да бъдат изгладени — замислено рече Крофт.
Мърси все още бе леко замаяна от току-що преживяното.
— Подробности?
— Разбирам, че не можеш да се преместиш в Орегон. Трябва да си близо до книжарницата си. Аз ще трябва да се преместя в Игнейшъс Кав. Това не е проблем. Мога да ръководя бизнеса си откъдето и да е по крайбрежието. Но ще трябва да намерим по-голяма къща, по-близо до водата. Боя се, че ще имаме даже три кучета. Имам още едно у дома. Съседи се грижат за него, докато ме няма. На животните ще им трябва място за тичане, както и на мен.
— Е, вярвам, че ще можем да намерим нещо по-голямо от моя апартамент. — В момента бе в настроение да се съгласява с предложенията му.
— В новата ни къща ще искам да си имам стая, която да използвам единствено за размисъл. Освен това ще трябва да ти дам инструкции как да подбираш чая. Не може да очакваш от мен да се мъча с тези пакетчета, докато съм жив.
— Има ли още нещо? — закачливо попита Мърси.
— Сигурно ще се наложи да се отървем от телевизора ти — рече Крофт замислено. — Не обичам телевизията. Смятам трептящия екран за досадно нещо, да не говорим за боклуците, които показват. Освен това трябва да се занимая с твоя вкус за вътрешното обзавеждане на дома. Разбирам, че харесваш ярки багри, но след малко намеса от моя страна, смятам, че ще започнеш да цениш по достойнство нежните нюанси на по-изискани цветове.
Мърси го стрелна с опасен поглед.
— Това ли бе краят на списъка с твоите, хм, изисквания?
— Сигурно има и други неща, които ще ми дойдат наум. Ще си ги записвам, като се сетя.
— Чудесно. Кажи ми какво ще получа аз от тази връзка.
Той се усмихна самодоволно.
— Получаваш мъж, който може да ти помогне да контролираш тази твоя импулсивност. Мъж, който винаги ще знае какво е най-добро за теб и който ще се грижи да получаваш това, от което се нуждаеш, макар то не винаги да е по твой вкус. Освен това получаваш и всеотдаен роб, посветен на това да ти доставя удоволствие. Какво повече би могла да иска една жена?
Това вече бе върхът. Новооткритата способност на Крофт да я дразни вече излизаше от контрол. Мърси се нахвърли върху него и го събори по гръб на килима. Той падна съвсем лесно, а очите му преливаха от дяволит смях. Притисна ръцете му от двете страни на главата и седна на гърдите му.
— Стига толкова глупости за днес, робе мой.
— Пак ли ще ме нападаш?
— Точно това ще направя.
— Чудесно. Тогава предлагам да заемем по-удобна позиция. — Без предупреждение се претърколи и я притисна под себе си.