Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Джустиниани подозираше измама и не желаеше турският пратеник да види колко лошо бяха повредени стените и колко нескопосани бяха временните палисади. Но когато император Константин се възправи на стената, забеляза, че пратеникът беше неговия личен приятел, емира на Синоп Исмаил Хамза. В продължение на векове семейството на този мъж беше поддържало добри взаимоотношения с византийските императори, макар че малко преди смъртта си старият Мурад се свърза с него, като разреши на Мехмед да се ожени за една от дъщерите на Исмаил Хамза. Въпреки това Константин приятелски го приветства и нареди да бъде пренесен през барикадите. В града той влезе през една от малките вратички.
Веднага след като беше разбрал, че турски пратеник е на аудиенция при василевса, венецианският байло свика Съвета на дванадесетте, отдели двеста войника от стените и ги поведе към императорския щаб. Джустиниани, от своя страна, раздаде провизии и последното останало вино сред бойците си, обикаляше ги един след друг, заплашваше ги с юмрук и им нареждаше:
— Смейте се, по дяволите, смейте се! Или ще ви извия вратовете!
И докато Исмаил Хамза се оглеждаше любопитно, гладейки с ръка брадата си, не виждаше нищо друго освен смеещи се мъже, облечени в броня, които дъвчеха парчета месо и небрежно хвърляха остатъците по земята. Императорът му подаде за целувка ръката си и изказа съжаление, че се срещат при толкова нерадостни обстоятелства.
За да бъдат чути думите му от войниците наоколо, емирът на Синоп ясно и силно рече:
— Благословен да бъде този ден, защото султан Мехмед ме е проводил да ви предложа мир с условия, които запазват вашето достойнство.
При това генуезците на Джустиниани избухнаха в още по-буен смях, макар че на много от тях им се плачеше от изтощение. Протостраторът държеше скрит в ръката си кинжал и обикаляйки войниците си отзад, бодеше по бедрата ония, които не се смееха достатъчно силно.
Исмаил Хамза помоли да разговаря с императора насаме. Без колебание Константин го въведе в квартирата си и без да се вслушва в предупрежденията на своите съветници, се затвори заедно с него в една малка стаичка. В това време венецианският байло, след като беше обградил кулата със своите мъже, се появи заедно със Съвета на дванадесетте и помоли императорът да бъде уведомен, че венецианците са против всякакви едностранни преговори с турците.
Василевсът отвърна, че никога дори и не си е помислял да взема решения зад гърба на своите съюзници, след което свика съветниците си и им разясни условията за сключване на мир със султана. Исмаил Хамза от своя страна сериозно заяви:
— За ваше благо и за благото на вашите люде аз ви приканвам да приемете тези условия, които са най-доброто, което изобщо може да бъде предложено. Вашият град е в отчаяно състояние. Защитниците ви са изнемощели и малко на брой, а градското население е отчаяно. Това е вашата последна възможност. Ако не се предадете сега, султанът ще избие всички мъже до крак, жените и децата ще продаде в робство и ще остави войската си свободно да плячкосва из града.
Венецианците извикаха:
— В името на Исуса Христа, не се доверявайте на султана! Какво може да ви предложи той? Турците и друг път са престъпвали дадената от тях дума. Напразно ли сме проливали кръвта си? Напразно ли най-добрите ни мъже са жертвали живота си по стените, за да задържат трона ти? Не и не! Султанът се колебае, защото не е уверен в своята победа. Защо иначе ще търси с измамни мирни предложения да покори града?
Исмаил Хамза много се обиди от това и рече:
— Ако имате поне малко разум в главите си, ще се убедите, че положението на Константинопол е безнадеждно. Единствено от хуманност и за да ви спести ужасите на едно покоряване с щурм султанът предлага императорът незасегнат да се оттегли с всичките си богатства, с целия си двор и всичката си прислуга. Тези жители на града, които искат да го последват, могат да вземат всичко, що притежават, със себе си. На тези, които останат, султанът им обещава живота и неприкосновеността на имотите. Императорът ще се оттегли в Морея като султански васал и султанът ще защитава неговите интереси срещу всякакви агресори.
Венецианците бяха започнали вече да викат и да удрят по щитовете си, за да заглушат гласа му. Ала василевсът наведе глава и продума:
— Вашите условия са унизителни и несправедливи. Дори да можех, достойнството ми на император нямаше да ми позволи да ги приема. Но аз не мога, тъй като никой тук не е в състояние да предаде града. Ние сме готови да умрем и ще пожертваме живота си без хленчене.
Той изгледа с мрачно презрение викащите венецианци които бяха готови да се бият до последния грък. Та нали огромните им галеони бяха в пристанището и с тях имаха възможност да се спасят, когато всичко бъде загубено.