Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
— Юрий Фьодорович! — учудено викна той на Лисянски. — И този кораб е с флага на Съединените щати.
Лисянски взе от Арбузов далекогледа и погледна сам. Да, не можеше да има съмнение. Арбузов беше прав. Но защо е идвал кораб на Съединените щати в руското пристанище Свети Павел?
Сега те вече виждаха и целия залив, и крепостта, и селището. Но беше трудно да се досетят защо именно това място беше избрал Шелехов за заселване — тук по бреговете растеше елова гора. За построяването на къщите беше необходим дървен материал, а на каменистия гол Коудиак гора растеше само край този залив.
Крепостта салютира „Нева“ с единадесет оръдейни изстрела и множество чудновати кожени лодки се понесоха към кораба.
Лисянски и неговите спътници за пръв път виждаха такива лодки. Това бяха байдари — забележително изобретение на алеутите, храбър мъничък народ, който населяваше близките до Аляска острови, включително и остров Коудиак. Скелетите на байдарите се състояха от дървени обръчи с опъната върху тях тюленова кожа. Отгоре байдарата беше също така непромокаема, както отстрани и отдолу. Гребецът, въоръжен с двойно гребло, сядаше на дъното на байдарата, пъхнал крака в тесния отвор. Кожените краища на отвора здраво се стягаха около кръста на гребеца и вътре в байдарата не можеше да попадне ни капка вода. Огромните океански вълни прехвърляха байдарата, без да причиняват ни най-малка вреда нито на нея, нито на гребеца. При това гребецът надяваше върху себе си дреха, ушита от непромокаеми тюленови черва, и затова, колкото и да го заливаха вълните, си оставаше сух.
Имаше и байдари с две или три отверстия, в които седяха едновременно двама-трима гребци. На своите леки, бързоходни и безопасни байдари алеутите извършваха грамадни морски пътешествия, като посещаваха многобройните острови, разпръснати между Азия и Америка в северната част на Тихия океан.
Заедно с байдарите към „Нева“ идеше и голяма лодка, в която седяха няколко мъже. Лодката доближи до самата „Нева“ и пътниците й, посрещнати от Лисянски, се изкачиха на палубата. Това бяха руски ловци на зверове със скъпоценни кожи или, както ги наричаха през ония времена, промишленици. Един от тях вървеше напред и Лисянски го взе за Баранов, управителя на всички селища на Руско-американската компания. Но се излъга. Това беше помощникът на Баранов, служител в компанията, на име Бандер.
При гръмките викове „ура“ Бандер от името на жителите на Коудиак поздрави тържествено Лисянски по случай благополучното пристигане. „Всеки може да си представи — пише Лисянски в дневника си — с какво чувство трябваше да приема това поздравление, като виждах, че аз съм първият русин, предприел толкова труден и дълъг път, и съм достигнал мястото на предназначението си, без да имам на кораба си не само нито един болен човек, но с хора, които бяха още по-здрави отпреди. Всичко това ме караше да изпадна в радостно възхищение.“
След толкова дълго плаване Лисянски и неговите спътници мечтаеха да поживеят на твърда земя, да си починат.
— А къде е Баранов? — попита Лисянски Бандер.
Лицето на Бандер стана мрачно.
— Воюва — отговори той.
— В Ситкинския залив ли?
— Аха! Вие вече знаете всичко! — възкликна Бандер с учудване.
— Значи истина е?
Бандер кимна с глава.
— Но защо индианците са нападнали крепостта? — попита Лисянски.
— Това си остава загадка — каза Бандер. — Ние с тях имахме най-сърдечни отношения. Не ги закачахме, не се намесвахме в техния живот и за тях търговията с нас беше извънредно изгодна.
Бандер накратко разказа на Лисянски как руската крепост Архангелская, построена на брега на Ситкинския залив, бе нападната от шестстотин въоръжени с пушки индианци. Крепостта се отбранявала здраво, но индианците по някакъв начин проникнали вътре, запалили намиращите се в крепостта дървени къщи, използували численото си превъзходство и превзели крепостта с пристъп. Те убили всички намиращи се в крепостта руси и коудиакци — мъже, жени и деца — и разграбили склада на Руско-американската компания, в който се пазели две хиляди боброви кожи.
— Подробности по това ние не знаем — каза Бандер в заключение, — защото никой не остана жив.
Това станало преди две години. И, според Бандер, в продължение на изминалите две години Баранов се готвел за поход, за да възвърне на Русия Ситкинския залив. Преди месец неговият отряд тръгнал с четири кораба на Руско-американската компания и с триста байдари. В отряда имало сто и двадесет руси и осемстотин коудиакци. Освен това Баранов предполагал, че към него ще се присъединят няколко индиански племена, с които той сключил съюз.