Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Крузенщерн поведе своя гост към каюткомпанията. Японецът решително се отказа от обеда, но чаша чай изпи на драго сърце.
Той разказа, че обикновено живее в Матсумай, японски град в южния край на Хокайдо, а тук идвал през лятото, за да следи търговията между айните и японските търговци. Айните разменят своята риба с японците срещу булгур, чай, домашни съдове, железни вещи. Според неговите думи по-рано целият Хокайдо бил заселен с айни, но сега японци се преселили в южната му част от остров Хондо и изгонили всички айни на север.
Крузенщерн искаше да направи на своя гост подарък. Той му предложи един износен офицерски мундир, едно доста голямо огледало и сабя.
Но японецът отказа да вземе подаръци.
— Ако моето началство види у мене тези неща, то ще си помисли, че аз съм ви пуснал тук срещу рушвет — обясни той как да е със знаци и думи. — А аз ви пуснах тука, защото не мога сам да се сражавам с военен кораб.
Впрочем до самото заминаване той усърдно молеше Крузенщерн да отплува и го плашеше със своето „бум-бум“. Крузенщерн обеща, че ще си замине, щом се вдигне мъглата. Той прибави, че има намерение да плува за Сахалин, и попита японеца известна ли му е тази земя.
— Разбира се — отговори японецът. — Оттук тя е съвсем близо и дори се вижда в ясно време. Сега там има много наши търговски кораби.
Но от по-подробните разпитвания Крузенщерн си изясни, че на японците е известен само южният бряг на Сахалин, а за по-далечните му части те изобщо нищо не знаят.
Крузенщерн изпълни добросъвестно обещанието си, дадено на японския офицер, и на 13 май, когато най-сетне мъглата се вдигна, „Надежда“ напусна остров Хокайдо.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА САХАЛИН
На 14 май влязоха в залива Анива, на южния бряг на Сахалин. Този бряг не се отличаваше от северния край на Хокайдо и беше малко по-горист. Тук живееха също такива айни и ги управляваха японски офицери.
„Всеобщият, господствуващ у тукашните жители обичай — разказва в своите записки Крузенщерн — се състои в това, че във всяка къща се опитомява млада мечка (поне аз и офицерите видяхме мечки във всяка къща без изключение, в която влязохме). Тя живее в един кът на къщата и, разбира се, е най-неспокойният член на семейството. Един от нашите офицери искаше да си купи такава млада мечка. Той даваше за нея сукнена куртка. Макар айните да ценят сукното твърде скъпо, защото и японците не могат да ги снабдяват със сукно, все пак собственикът на мечката не искаше да се раздели със своя възпитаник.“
Крузенщерн поведе кораба си отначало на изток, после на север и влезе в друг сахалински залив, наречен залив Тярпение, разположен по на север от Анива. Сведенията за него бяха твърде неточни. Крузенщерн изследва и нанесе на картата всички брегове на залива. Японците още не бяха проникнали тук и местността беше съвсем дива. Тук, както изглежда, също живееха айни, но като забелязаха моряците, те избягаха в гората.
Когато напуснаха залива Тярпение, „Надежда“ се отправи по-нататък на север, като плаваше близо до източния бряг на Сахалин. Вървяха бавно, защото брегът беше съвсем неизвестен и всяка негова извивка трябваше да се нанася на картата. Но на 26 май пътят им прегради гъст плаващ лед. Нямаше никаква възможност да си пробият път през него. И Крузенщерн започна да обсъжда какво да прави: да чака ли тук, докато ледът се разтопи, и тогава да продължи изследването на бреговете на Сахалин, или да остави Сахалин и веднага да иде на Камчатка.
На самия него не му се искаше да напуща Сахалин. Но Резанов бързаше за Петропавловск, за да може оттам по-скоро да изпрати известие в Петербург за резултатите от своите преговори с японците.
След дълги колебания Крузенщерн най-сетне взе следното решение: да отплава незабавно за Камчатка, да остави там Резанов и веднага да се върне на Сахалин, за да продължи изследването на бреговете.
На 5 юни „Надежда“ влезе отново в петропавловското пристанище.
Трудно е да си представи човек в какъв възторг изпаднаха жителите на Камчатка, като научиха, че в трюмовете на „Надежда“ се намират две хиляди чувала сол. Подаръкът на японския император им беше от желан по-желан. Крузенщерн заповяда да свалят всички тези чували на брега и безплатно да ги раздадат на жителите.
Петропавловци, които понякога по цели години поминуваха без сол, сега бяха осигурени със сол за няколко години.
Резанов изпрати в Петербург дълго, подробно съобщение за всичко, което се беше случило с тях в Япония, а самият той, сега вече не като посланик, а като един от акционерите на Руско-американската компания, се качи на един търговски кораб и се отправи през Беринговия проток за руските владения в Америка, за да направи там ревизия. После замина за Петербург по обичайния за онова време път през Сибир, но по пътя се разболя и умря в Красноярск.