Кръстът на Мориган

— Все викат Господа на помощ. — Лора със смях повали момичето по очи на мократа трева. — А той все не идва. Десет минути.

— Затвори вратата! — тихо промълви Блеър зад него. — Затвори я. Добре, дай ми само минута да помисля.

— Така или иначе ще ги убият — изтъкна Кийън. — Те са само примамка.

— Не е в това въпросът! — сопна се Глена. — Трябва да направим нещо.

— Да се бием.

Ларкин извади един от мечовете, които стояха на закачалката за чадъри до вратата.

— Успокой топката! — нареди Блеър.

— Няма да се предадем на същества като тях.

— Ще се бием — съгласи се Хойт. — Но не по техните правила. Нужни са ни още оръжия от горе.

— Казах да изчакаме. — Блеър сграбчи ръката му. — Имали сте няколко схватки с вампири. Това не означава, че сте подготвени. Няма да излезете навън и да паднете, заклани като пилета.

Глена въздъхна.

— Да.

— Добре. Мойра, върви горе! Грабвай лъка и сгрелите. Кийън, сигурно са обградили къщата. Избери някоя врата и се заеми с най-близките, колкото е възможно по-тихо. Хойт да дойде с теб.

— Почакай.

— Знам как да се справим — каза тя на Глена. — Готова ли си да се пробваш с брадвата?

— Мисля, че скоро ще разберем.

— Вземи я. Върви с Мойра горе. Имат и стрелци, които виждат далеч по-добре на тъмно от нас. Ларкин, ние с теб ще отвлечем вниманието им. Мойра, започни да стреляш, когато чуеш сигнала.

— Какъв сигнал?

— Ще го разпознаеш. Още нещо. Онези тримата отвън са обречени. Можем само да покажем, че не се даваме лесно. Налага се да се примирите с факта, че шансът да спасим някого от тях е нищожен.

— Трябва да опитаме! — настоя Мойра.

— Да, добре, затова сме тук. Да действаме!

— Този меч зареден ли е? — попита Кийън брат си.

— Да.

— Тогава дръж го далеч от мен.

Сложи пръст на устните си и бавно отвори вратата. В първия миг нямаше никакво движение, никакъв звук — освен ударите на дъждовните капки. После Кийън излезе и няколко тъмни силуета се втурнаха към него в мрака.

Миг преди да го последва, Хойт го видя да пречупва вратовете на двама и да обезглавява трети.

— От лявата ти страна — прошепна Кийън.

Хойт рязко се изви и посрещна онова, което го връхлетя, със стомана и огън.

Горе Глена застана на колене в средата на кръга, който бе направила, и изрече заклинание. Среброто на шията и в ръката й засияваше по-ярко с всеки удар на сърцето й. Мойра бе приклекнала до отворената врата на терасата, със стрели на гърба и с лък в ръка.

Извърна глава към Глена.

— Започваме ли?

— Сложи това!

— За какво… О! — Мойра впери поглед в мрака, добила котешко зрение благодарение на Глена. — О, да, страхотно хрумване! Стрелците им са скрити в гората. Виждам само шестима. Мога да се справя с толкова.

— Не излизай навън, преди да свърша тук. Глена положи усилия да проясни съзнанието си, да успокои сърцето си и да събуди магическата си сила.