Кръстът на Мориган
- Автор: Робертс Нора
- Серия: circle trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстът на Мориган». Краткое содержание книги:
Всичко тече, всичко се променя, но не и вечната борба между Доброто и Злото. С помощта на портал във времето Хойт Маккийни от далечната 1128 година се пренася в съвременен Ню Йорк. Той е дошъл за помощта на своя брат Кийън срещу могъщата кралица на вампирите Лилит, чиято цел е да завладее света. Кийън приема предизвикателството. Към тях се присъединява неустоимо красивата Глена. Те са само част от Кръга, призван да спаси света от Лилит и последователите й. Всеки един от кръга е надарен с уникални способности, необходими за да победят. Останалите трима сами ще ги намерят, ала докато се готвят за трудната битка, между харизматичния Хойт и огнената Глена пламва любов, по-силна от магия…
— Поеми си дълбоко дъх няколко пъти. Е, да слезем долу и да видим дали всичко е готово. В това число щастливият избраник. Ще го зашеметиш.
— Защо да го…
— Досети се, скъпа! — каза Блеър на Мойра, докато вяха към вратата. — Не приемай всичко буквално. Започни да изучаваш съвременния жаргон, докато се ровиш книгите. — Дръпна вратата и се спря, щом видя Кийън. — Тук е женска територия.
— Искам да се видя за миг с… бъдещата си снаха.
— Всичко е наред, Блеър. Заповядай.
Той прекрачи прага и хвърли поглед към Блеър през рамо, преди да затръшне вратата под носа й. После се обърна и дълго остана загледан в Глена.
— Е, прекрасна си. Брат ми е късметлия.
— Може би смяташ това за глупаво.
— Грешиш. Макар и да е типично човешко, не е от нещата, които ми се струват глупави. А те са безброй.
— Обичам брат ти.
— Да, и слепец би го забелязал.
— Благодаря за шампанското. За това, че си се сетил.
— За мен е удоволствие. Хойт е готов и те очаква.
— О, господи! — Глена докосна корема си, бе свит на топка. — Дано е така.
Кийън се усмихна и се приближи.
— Имам нещо за вас. Сватбен подарък. Реших да го връча на теб, защото предполагам, че поне в началото ти ще се грижиш за финансовите дела.
— Финансови дела?
Подаде й тънка кожена папка. Когато я отвори, тя го погледна озадачено.
— Не разбирам.
— Струва ми се достатъчно ясно. Нотариалният акт за тази къща. И земите. Ваши са.
— Но… ние не можем… Когато те е попитал дали можем да останем тук, имал е предвид просто…
— Глена, правя щедри дарения само веднъж на няколко десетилетия, когато ми хрумне. Вземи това, което ти се предлага. Къщата означава за него повече, отколкото някога е означавала за мен.
Гърлото й пресъхна и тя едва успя да проговори:
— Знам какво е за мен. За него навярно е много повече. Предпочитам да му го дадеш лично.
— Вземи го! — бяха последните му думи, преди да се отправи към вратата.
— Кийън! — Глена остави кожената папка и вдигна букета си. — Ще ме придружиш ли до долу? До олтара?
Той се поколеба, отвори вратата и й подаде ръка. Музиката достигна до ушите й, докато слизаше по стълбите.
— Шаферките ти са се престарали. Очаквах го от малката кралица — има сантиментална душа, но ловецът на вампири ме изненада.
— Треперя ли? Имам чувството, че треперя.
— Не. — Хвана я под ръка. — Стабилна си като скала.
Когато влязоха в стаята, пълна със свещи и цветя, когато видя Хойт, застанал пред ниските златисти пламъци на огъня, Глена възвърна увереността си.
Запристъпваха един към друг през стаята.
— Дълго те чаках — прошепна Хойт.
— И аз теб.
Тя хвана ръката му и огледа стаята. Беше украсена с множество цветя, според традицията. Кръгът бе образуван и свещите вече горяха, освен онези, които двамата щяха да запалят по време на ритуала. Върбовата пръчица бе на масата, която служеше за олтар.
— Направих го за теб.
Хойт показа пръстен от масивно сребро, дълбоко гравиран.
— Ние сме едно съзнание — каза Глена и свали от палеца си онзи, който бе направила за него.
Съединиха ръцете си и заедно се отправиха към олтара. Докоснаха свещите с пръсти, за да ги запалят. След като нанизаха пръстените си на върбовата пръчица, те се обърнаха с лице към другите.
— Молим ви да бъдете свидетели на този свещен ритуал — започна Хойт.
— Бъдете нашето семейство, когато полагаме началото на своето ново семейство.
— Нека това място бъде осветено от боговете! Събрали сме се тук за свещения ритуал на любовта.
— Създания от Въздуха, бъдете с нас и с умелите си пръсти заздравете връзката помежду ни.
Глена се взираше в очите му, докато изричаше думите.
— Създания от Въздуха, бъдете с нас и с умелите си пръсти заздравете връзката помежду ни.
Продължиха с Водата, Земята, Богинята на блаженството и Бога на смеха. Лицето и бе озарено от светлина, докато говореха, запалиха тамян, а после — червена свещ. Отпиха вино, поръсиха сол.
Заедно задържаха пръчицата с нанизаните пръстени.
Светлината стана по-топла, по-ярка, докато се вричаха във вярност един към друг, и пръстените засияха ослепително.
— По своя воля ставам едно цяло с този мъж. — Свали пръстена от пръчицата и го сложи на пръста му.
— По своя воля ставам едно цяло с тази жена. — Той повтори жеста.
Взеха въженцето от олтара и го окачиха върху съединените си ръце.
— Съюзът е сключен — заговориха те заедно. — Пред Богинята и Бога, и предците…
Внезапно нечий писък отекна навън и развали магията на мига, сякаш камък строши стъкло.
Блеър се втурна към единия от прозорците и дръпна завесата. Дори тя потръпна при вида на вампира на сантиметри от стъклото. Но не лицето му смрази кръвта й, а онова, което видя недалеч зад него.