Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Тялото ми се разпада. Изхвърлям кръв и през червата, скоро няма да ми остане и капчица. — Силан въздъхна и понечи да се усмихне. — Поне успях да стана консул и в рода ще остане една восъчна маска повече.
Може би все пак дългите години на съвместен живот си казаха своето: Сервилия се трогна и посегна към ръката му.
— Ти беше прекрасен консул, Силане.
— И аз така мисля. Годината не беше лесна, но я надживях. — Той стисна топлите й пръсти между своите. — Теб обаче не можах да надживея.
— Ти беше болен още преди да се оженим.
Силан се умълча, дългите му мигли се спуснаха като ветрила над изпитото му лице. „Колко е красив — мислеше си жена му — и колко го харесах при първата ни среща. Предстои ми за втори път да овдовея.“
— Брут тук ли е? — попита след известна пауза Силан и надигна уморено клепачи. — Бих желал да поговоря с него. — Когато Брут се появи на вратата, Силан се обърна към Сервилия и я отпрати. — Излез за малко, скъпа, събери момичетата и изчакай. Брут ще те повика.
Как ненавиждаше Сервилия да чака пред вратата! Но нямаше как, подчини се, а Силан изчака стъпките й да се отдалечат, преди да заговори.
— Седни, Бруте — на земята до леглото ми.
Брут го послуша. На светлината на маслената лампа черните му очи блестяха.
— За мен ли плачеш? — попита Силан.
— Да.
— Плачи за себе си, синко. Когато и аз си отида, с нея ще ти бъде още по-трудно.
— Не мисля, че това изобщо е възможно, татко — отговори Брут.
— Тя ще се омъжи за Цезар.
— О, да.
— Може би така ще е по-добре за нея. Той е най-коравият мъж, когото познавам.
— Тогава между двамата ще настъпи война.
— А Юлия? Как ще се оправите, ако те се оженят?
— Както сме се оправяли и досега — ще свикнем.
Силан сграбчи с ръка чаршафите, сякаш се давеше.
— Ех, Бруте, дойде и моят час! Толкова неща исках да ти кажа, но все отлагах. Нима не беше така с целия ми живот?
Брут не издържа и се разплака. Хукна към вратата и повика майка си и сестрите си. Силан успя да им се усмихне, затвори очи и умря.
Погребението, нищо че не беше за държавна сметка, беше доста внушително, ако не се броеше скандалната страна: любовникът на вдовицата ръководеше траурната церемония на съпруга и прочете погребалното слово от рострата, все едно никога през живота си не беше срещал съпругата на покойника, затова пък познаваше него по-добре от всеки друг.
— Кой реши Цезар да чете погребалното слово? — възмущаваше се Цицерон пред Катул.
— Кой, мислиш?
— Но не е работа на Сервилия да го решава!
— Че то кое не е работа на Сервилия?
— Жалко, че Силан няма синове.
— Мен ако ме питаш, по-добре, че няма.
Двамата се прибираха от гробницата на Силан, която се намираше южно от града, край Апиевия път.
— Катуле, какво ще правим със светотатството на Клодий?
— Какво мисли жена ти по въпроса?
— Объркана е. Мъжете изобщо не трябвало да се месят в тази история, но след като вече сме се захванали, Публий Клодий трябвало да бъде осъден. — Цицерон изведнъж спря. — Трябва да споделя с теб, Квинт Лутаций, че изпаднах в доста необичайна и неловка ситуация.
Катул също се спря.
— Ти? Защо?
— Теренция мисли, че имам любовни взаимоотношения с Клодия.
За секунда Катул просто го зяпна; но в следващия миг отметна глава и избухна в такъв невъздържан смях, че останалите опечалени извърнаха глави към тях. Двамата изглеждаха доста забавно с черните си траурни тоги: облечени, за да разговарят само със смъртта и вечността, те намираха случай да се смеят и възмущават над съвсем земни проблеми.
— Кое е толкова смешно? — попита донякъде заплашително Цицерон.
— Ти! Теренция! — задъхваше се Катул и бършеше сълзите от очите си. — Цицероне, тя не… ти… Клодия?
— Предполагам, знаеш, че Клодия ми прави мили очи от известно време насам — засегна се Цицерон.
— Въпросната дама — обясни Катул, като продължи да върви, — е по-недостъпна от стените на Нола. Защо мислиш, че Целер я търпи? Той поне знае как действа тя! Хо-хо, ха-ха, дай да примигнем, дай да се нацупим, дай да направим стареца на глупак, а след това се прибираме зад крепостната стена и спускаме решетката. Кажи на Теренция да не се държи като глупачка, Клодия най-вероятно се забавлява на твой гръб.
— Кажи й ти на Теренция…