Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Искаше да избяга заедно с нея, но може би навън имаше още от тях, дошли пеша. Беше способен поне да ги задържи да не нахлуят в къщата му, докато Тайгър пристигнеше с подкрепление. Шокираше го фактът, че собствените му хора бяха дошли за половинката му. Това беше потресаващо и нещо, което никога не бе допускал.
Джеси опита да скрие ужаса си, докато навличаше дадената й от Джъстис риза. Изобщо не я интересуваше дали е налице или наопаки. Замъгленият й от съня мозък едва бе регистрирал споделената от него информацията, но явно положението бе сериозно и твърде лошо, тъй като той бе заявил, че онези са Видове. Искаха нея.
Тя видя как Джъстис посегна към вътрешността на гардероба, хвана пръчката, на която висяха закачалките с костюмите му и я издърпа изцяло навън. Когато я пусна, всичко падна на пода. С върховете на пръстите си, които сякаш търсеха нещо, натисна стената в горния й край. Чу се щракване и тя се плъзна на една страна. Показа се тайна ниша.
Устните на младата жена се разтвориха, но тя бързо ги стисна без да каже и дума за двата пистолета, прикрепени към стената, и чантите с резервни пълнители до тях. Проследи с поглед как мъжът й грабна една бронежилетка, обърна се към нея и й я тикна в ръцете.
— Сложи я!
— Ами ти?
Той присви очи.
— Направи го! Нямаме време да спорим, Джеси. Аз се движа по-бързо от теб, така съм създаден. Видовете се бият един срещу друг, само в ръкопашен бой, но ти си човек и аз не съм уверен, че те ще зачетат това. Могат да имат оръжие и да те застрелят. Сложи си жилетката.
Лицето му изразяваше решителност и бе съвсем ясно, че ще е пълна загуба на време да спори с него. Взе тежката жилетка, сложи я, и тъй като бе твърде голяма, се опита да я нагласи по-удобно. Джъстис, вместо да се запаси с оръжия, се завъртя и ги тикна в ръцете й. Колекцията му бе впечатляваща, реши тя, когато ги погледна.
— Прекрасно. Предполагам, рязаната пушка е за теб?
— Не използваме оръжие, когато се бием помежду си, Джеси. — Той поклати глава. — Борим се с телата си. Ти, от друга страна, не си Вид. Ще загубиш срещу нашите мъже, ако се стигне дотам. А аз нямам намерение да те губя. Нуждаеш се от помощ, за да оцелееш, ако се наложи.
— Мислиш, че ще дойдат тук?
— Когато не те открият у вас, ще се сетят къде си. Сигурно те искат на всяка цена, щом рискуват толкова много, и предполагам, че след това ще дойдат тук.
— Мамка му. — Джеси провери предпазителите на пистолетите — не бяха спуснати, извади пълнителите и видя, че са пълни. — Много съжалявам. Всичко е заради мен.
Джъстис мълниеносно протегна ръка и я хвана за брадичката, за да я накара да го погледне и изръмжа меко в гнева си.
— Вината не е твоя. Съпругите са скъпоценни за Видовете и те трябва да бъдат защитавани с цената на всичко. Тези мъже са виновни, защото ни предадоха. — Ръката му освободи лицето й. — Искам да отидеш в банята и да седнеш във ваната. Там има само два входа. Убий всеки, който е успял да премине покрай мен. Това ще означава, че вече съм мъртъв.
Устата й увисна отворена.
— Те не биха посмели да те наранят. Ти си техен лидер.
Той грабна четири резервни пълнителя за пистолетите и ги напъха в предната част на бронежилетката й.
— Предполагам, че искат да ме свалят от пост. Мърдай, Джеси. — Погледът му се смекчи. — Тайгър и няколко мъже са на път. Можеш да му имаш доверие. Той ще те заведе на безопасно място и ще те върне обратно при баща ти, ако нещо се случи с мен.
— Ти ми даде и двата пистолета. — Протегна единия с дръжката напред. — Моля те, вземи единия.
— Видовете не използват оръжие, за да се бият един срещу друг, но ти имаш нужда от тях. Не влизай в ръкопашен бой с нападателите. Просто натисни спусъка, преди да те атакуват.
Младата жена се вгледа в тъмните очи на съпруга си.
— Няма да се крия в банята, докато ти се биеш сам срещу петима. Мога да стрелям и ще остана с теб. С помощта на оръжието мога да изравня силите доста бързо.
— Обичам те. — Внезапно се наведе и целуна устните й. Усмивката му изчезна, а очите му се присвиха. — Не разполагаме с време да гласуваме плана ми. — Алармата запищя из цялата къща и Джъстис изруга. — Проникнали са в дома ни. Отивай в банята. Не мога да се концентрирам, ако не знам къде се намираш. Направи го или ще убиеш и двама ни.