Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Джъстис я стисна здраво като продължаваше да се движи в нея. Свободната му ръка шареше по корема, по гърдите и си играеше със зърната й.
— Ще ти хареса много. Ще продължавам да се движа в теб бавно и непрестанно, като в същото време те докосвам навсякъде. Това е още един от моите таланти.
— Ще ме довършиш.
— Не, само ти давам онова, което искаш.
— По-бързо.
— Много си нетърпелива. — Ръката му остави гърдите й и се плъзна надолу по корема й. С помощта на краката си, той разтвори по-широко бедрата й и ги прикова така отворени, за да може да потупва клитора й с върха на пръстите си. — Бавно и равномерно, скъпа.
Тя почти стигна до кулминацията от лекия ритъм, който той отмерваше върху снопчето от нерви. Джъстис тласкаше бавно, като в същото време си играеше с тялото й.
— Наистина ли ме обичаш, Джеси?
— Да.
Той спря потупването, с палеца и показалеца нежно ощипа клитора й, подръпна го и започна да го търка между пръстите си. Продължи с тласъците, но намести бедрата си така, че да може да влиза в нея по-дълбоко. След секунди младата жена изкрещя името му, когато оргазмът я връхлетя. Джъстис отметна глава назад, изви гръбнак и изрева в екстаз, изпълвайки я с топлото си освобождаване.
Много по-късно тя отвори очи и изви глава, за да му се усмихне.
— Май бавното беше приятно.
— Приятно? — Той се засмя и повдигна вежди. — Това беше просто приятно?
— Беше невероятно.
Джъстис полека излезе от тялото й, настани и двама им удобно на хълбок и се сгуши до гърба й.
— Не искам да те разраня. Ще те обладая отново малко по-късно, след като си починеш.
— Обичам те.
Той целуна извивката на рамото й.
— И аз те обичам, Джеси. Сега заспивай. Искам да те имам цялата нощ. — Той се протегна и изгаси лампата на нощното шкафче.
Младата жена се притисна в него и затвори очи. Щеше да се омъжи за него, беше казал, че тя е неговата половинка. Усещането да бъде в ръцете му, в леглото му, беше най-правилното нещо, което някога бе чувствала.
Мъжът чу промяната в дишането й и разбра, че съпругата му спи. Придърпа я по-плътно до себе си, изви крака, за да я чувства с цялото си тяло и вдъхна съблазнителния й женски аромат. Тя беше негова завинаги, вече не беше сам. Джеси бе другата му половина, по-нежната част, която никога не би имал без нея, а също и най-голямата му слабост.
Вгледа се в чувствата си, притеснен, че може да възнегодува срещу тази пукнатина в непробиваемата му досега броня, но вместо това усети покой. Може би на сутринта щеше да попадне в ада, когато трябваше да се справи с резултатите от публичното заявяване на претенциите си върху нея, но това вече нямаше значение. Заради тази жена си струваше да се изправи срещу целия свят, ако се наложеше.
Баща й щеше да бъде разстроен, вероятно би оттеглил подкрепата си, но той щеше да се справи с това. Искаше да бъде сигурен, че Джеси ще е в безопасност. Щеше да я защитава с цената на всичко, и ако опасността станеше твърде голяма, щеше да подаде оставка от поста си. Можеха да се преместят в Резервата, в Дивата зона, при Валиант и Тами. Строителството на дома му, край езерото, напредваше. Бе замислен като укритие, където да си почива от напрежението, но можеше да го превърне и в тяхно убежище за постоянно. Съседите му — диви Видове — щяха да бъдат личната му армия и да му помагат да държи всякакви опасности далеч от неговата половинка.
Представи си как изоставя официалните костюми, заради препаска — нещо, което някои от мъжете там носеха, и се усмихна. Би могъл да я уговори и тя да си сложи такава. Биха могли да играят по цял ден и единственото, върху което трябваше да се концентрира, бе да я люби.
Представяйки си така бъдещето им, нещата не изглеждаха толкова мрачни.
Джъстис се отпусна и затвори очи. Притискаше Джеси здраво до себе си и знаеше, че по един или друг начин, животът с нея щеше да се получи. Нямаше да се задоволи с нищо по-малко. Тя беше негова и това бе всичко, което имаше значение.
Глава 20
Джъстис се събуди от странен слаб шум и отвори очи.
Джеси лежеше надеждно скътана пред него, телата им все още бяха притиснати плътно едно до друго. Тя спеше и дишаше бавно и равномерно. Каквото и да бе нарушило съня му, неговата половинка не го бе усетила. Заслуша се, напрягайки се в бойна готовност и различи звука на приближаващ автомобил.
Обърна глава и погледна към часовника — имаше още няколко часа до изгрев-слънце. Никой нямаше право да се приближава в близост до дома му по това време. Охраната патрулираше територията наоколо, но оставаше далеч от къщата му, така както им бе наредил, след като ги бе смъмрил за нахлуване в личното му пространство всеки път, щом изревеше. Внимателно разхлаби прегръдката около половинката си и се измъкна от леглото, без да я събуди.