Полет 6
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
И беше успял… но в какво?
Разговорът с командира беше разтърсил предишните му заключения за „Меридиън“. Вторият пилот например беше излязъл свестен човек, а Джени… тази Джени ето там, беше съюзник и му съчувстваше. Само Джуди Джаксън и командирът бяха останали в графата „врагове“, но трябваше да признае, че има вероятност, колкото и малка да беше, командирът наистина да не е разбрал, че вторият пилот умира навън от загуба на кръв.
Той отново погледна ядосаната тълпа, тласкана към необмислени действия от вероятно най-сдържания, образован и възпитан човек на борда, Робърт Макнотън. Нима неговата ярост беше заслепила и Макнотън?
„Господи, какво направих?“ Брайън усети как тези думи изникват в съзнанието му с цялата си тежест. Той си пое бързо въздух и вдигна ръка, като хвърли поглед към Робърт Макнотън да се овладее.
— Почакайте! Не… успях да намеря време да ви кажа, че принудихме командира да сключи сделка с нас.
— Сделка? — попита някой саркастично. — С това копеле?
— Чакайте! Изслушайте ме! — Брайън пристъпи напред, като избута Робърт встрани.
— Какво правиш, старче? — попита го Макнотън тихо и раздразнено. — Губим време.
Брайън не обърна внимание на въпроса, протегна ръка и грабна мегафона.
Приятели, чуйте ме! Знам, че онзи нещастник горе се опита да ни изкара от релсите и почти успя, но не го направи, защото ние бяхме там и се опитвахме да разбием вратата. Така че аз сключих сделка с него. Не забравяйте, че той просто трябва да завърти един ключ и всички ще изгубим съзнание за броени секунди. Но командирът обеща да продължи към Лондон, да държи налягането в салона нормално и да не опитва други подобни номера. И без това не успях да помръдна вратата.
Брайън изключи мегафона, за да посрещне вълната от възмущение.
— Забравил ли си, че отиваме в скапания Кейптаун? — попита един от пътниците.
— А втория пилот, за когото ни каза, че е убит от командира? — извика друг.
Обясни ми, че нямаме достатъчно гориво да стигнем до Кейптаун. Затова се връщаме в Лондон. Закле се, че не ме е чул по интеркома в Нигерия, когато му казах да спре самолета. Закле се, че не е знаел, че вторият пилот не е на борда, преди да започне да ускорява за излитане.
Робърт стисна лявата му ръка като в менгеме, за да го принуди да му обърне внимание.
— Докторе, елементът на изненада е най-важен. Трябва да действаме веднага.
— Ами ако няма нужда да действаме? Той все още може да ни избие, ако се опитаме да го изкараме оттам. Не забравяй, че вътре имат брадва, и макар че не му вярвам и за миг, той твърди, че има и пистолет.
— Ако се движим достатъчно бързо — контрира го Робърт, — няма да има време той или тази идиотка старшата стюардеса да започнат да се отбраняват. Не ме интересува колко е здрава тази врата. Ако започнем да блъскаме с всичко, което докопаме, ще влезем и ще го изкараме оттам.
— Робърт, аз… прекалено разбуних всички, без да го обмисля. Не можем да си позволим да изгубим контрол върху ситуацията.
— Ние поначало нямаме контрол върху ситуацията, докторе. Всъщност точно това се опитваме да придобием.
— За какво си говорите, момчета? — попита един от мъжете на няколко крачки зад Робърт. — Ще го правим ли, или не?
Робърт се обърна и вдигна ръка.
— Изчакайте. Решаваме тактически въпрос.
— Съжалявам, Робърт — продължи Брайън. — Трябва да спрем. Мисля, че сега е най-добре да изчакаме. Искам да кажа, че говорих с него и се оказа, че съм сгрешил. Този човек е отвратителен пилот, меко казано, но не смята да се самоубива, иначе вече щяхме да сме мъртви.
Робърт Макнотън внимателно го изгледа.
— Значи според теб сме се поддали на истерия, така ли?
Брайън кимна.
— Поне аз. Със сигурност. Държах се истерично.
— Вероятно, но нека ти напомня, че не ти реши да направиш това странно, очевидно безцелно аварийно кацане в Нигерия. Нито пък ти обиждаше хората часове наред, нито ни лъга почти за всичко, както сам изтъкна, още от Лондон. Спомни си кралицата и всички други щуротии.
— Знам.
— И очевидно не ти си застрелял втория пилот. Така че дали наистина реагираме пресилено, когато командирът се опитва да ни избие с кислороден глад?
— Не съм сигурен…
— Не си сигурен, че този човек си поигра с нас по начин, който може да бъде смъртоносен?